Феноменът „бърнаут“ се отнася до специфичен синдром на изтощение, свързан с продължителни ситуации на емоционален дисбаланс, при които тежестта на възприемания стрес надвишава личните ресурси за справяне с него. 


Ситуациите, при които изтощението настъпва в резултат на физическо и емоционално претоварване от родителската роля, са обект на все по-голям интерес. Целта на тази статия е да се даде глас на изтощените майки, за да разберем по-добре какво означава да си изтощен във връзка с родителската роля, от гледна точка на тези, които са го преживели. Най-честата тема, която се разкрива в кабинета на психолога, е тази за страха - от страха да не бъдеш достатъчно добра майка до страха, свързан с неусвояване на контрол и преживяване и прекъсване на собственото усещане за себе си. 


Родителското изгаряне се характеризира с три аспекта, които отразяват характеристиките на професионалното изгаряне, като същевременно се разграничават от него, като са във връзка с родителството - физическо и емоционално изтощение; емоционално дистанциране от децата и чувство за некомпетентност в ролята на родител.



Въпреки че майките със синдром на родителско прегаряне изглежда да споделят някои от характеристиките на следродилната депресия (напр. умора, липса на енергия), майчиното прегаряне се различава по това, че се среща при майки с деца над 18-месечна възраст; тя е свързана предимно с родителски черти и в по-малка степен със социални и брачни фактори и депресивното настроение не е генерализирано, а преживяно във връзка с родителската роля и задачи.


Много от родителите, предимно майките, споделят, че инвестират твърде много усилия в родителската си роля, което накрая води до изтощение. В основата на прекомерното инвестиране в родителската роля, имайки чувството на дълг да предвиждат и реагират на всички желания на децата си, са желанието за съвършенство, чувството за натиск от себе си и тенденцията да предвиждат бъдещето на децата си. 


Много родители споделят, че изпитват интензивна умора, свързана с усещане за стрес и тревожност. Това състояние на интензивна умора, стрес и тревожност неизбежно оказва влияние върху управлението на ежедневието, включително и взаимодействието с децата. На такъв етап връзката с децата често се описва като обременяваща.  Изтощените майки могат да се дистанцират и отдръпнат емоционално от децата си, което от своя страна е изключително болезнено преживяване. В моменти на ескалиращо изтощение, често се случва да реагират неподходящо, например с агресия, водени от неконтролируема импулсивност. Преживяването на негативни чувства към децата често е съпроводено с чувство за срам и вина.
Страхът от това да не бъдеш достатъчно добра майка е в основата на преживяването на майчиното изгаряне. Концепцията за достатъчно добро родителство е разработена за първи път от Уиникът, за да се признае, че перфектната майка не съществува и че прекомерните норми и ненужният натиск биха подкопали капацитета и самочувствието на някои жени. По този начин Уиникът признава, че всяко семейство е уникално и че повечето майки, като правят всичко възможно, но не всичко за децата си, вършат достатъчно добра работа в грижата за децата си, при условие, че са в състояние да се отнасят положително към тях, т.е. да се наслаждават на времето, прекарано заедно.


Често се развиват нагласи на самообвинение, докато се посочват собствената личност и идентичност като майка, за да обяснят болезнената ситуация, в която се описват както като жертви, така и като извършители. Същевременно нито една клиентка до този момент не е изразила съжаление за решението да стане майка. Майчинството остава централна характеристика в самоопределянето им.


Биографичните смущения и реконструкции се случват през целия живот с всяко значимо и стресиращо житейско събитие, било то положително или отрицателно, което изисква и адаптивен процес и предизвиква усещането за себе си. Родителството е особено предизвикателство за това отношение и се преживяват множество преходни състояния, докато децата растат и се променят.


Следвайки дефинициите от теориите за професионално прегаряне, родителското прегаряне може да се разбира като възникващо, когато ресурсите липсват и изискванията са превишени. Възможно е обаче ресурси да са налице, но майките не ги възприемат или не са склонни да помолят за помощ.


Би могъл да се разгледа и въпросът за конкретно дете в семейството. В много ситуации едно конкретно дете може да се възприема за по-голям приносител за изтощение от друго дете. Както често предполагат самите майки, някои обяснения за това може да се търсят в собствената им семейна история и по-специално в отношенията им със собствената им майка. Това е обект на индивидуална работа, за да помогне на майките да осмислят собствената си история.