Домашното насилие води до насилие в обществото. Ето защо домашното насилие не е личен или семеен проблем, а е от голямо социално значение и засяга всички.


Домашното насилие и малтретиране е феномен, който винаги е съществувал, но през последните години стана по-очевиден и забележим с увеличаването на съответните доклади и жалби. Информирането на обществеността и експертите за това какво представлява домашното насилие играе важна роля за предотвратяване и справяне с подобни инциденти. 


Насилието е деструктивно и може да има различни измерения. То не е акт само на физическа уведа. Освен физическо, насилието мое да бъде вербално, психическо, сексуално, социално, духовно, емоционално, дори и да има икономически характер. Последиците от такова поведение върху жертвите могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни, психологически, физически и сексуални щети, вариращи от леки до много тежки.



Термините насилие и злоупотреба обикновено се използват взаимозаменяемо. Намирам тяхното разделяне за полезно, тъй като изследванията и клиничният опит показват, че има различни измерения и последици в зависимост от честотата и интензивността. Има разлика от това лицето или детето да е било жертва на еднократен акт на насилие и от това върху него да е упражнявано насилие системно. Когато се касае за повтарящ се модел на такова поведение, говорим за злоупотреба. Насилието може да бъде активно или пасивно. Активното насилие се състои от действия и се отнася до сексуално, физическо и психологическо насилие, докато пасивното насилие се отнася до пропуски и обикновено се отнася до физическо или психологическо пренебрежение.


В този контекст се наблюдават следните видове домашно насилие и насилие:

 

  • Сексуално насилие - включва изнасилване, кръвосмешение и всякакви форми на сексуален тормоз и злоупотреба, извършени над жертвата против нейната воля и, или когато съгласието му е получено чрез физическо или психологическо сплашване и извършителят има за цел да го използва за манипулация чрез заплашване да използва информацията към родители или партньор. Това също така включва излагане на дете на порнография и проституция. Не са рядкост и случаите, когато деца са жертва на сексуален насилник, който е част от семейството или от близкия семеен приятелски кръг.
  • Пренебрегване. Пасивното насилие може да бъде физическо или психологическо. За физическото пренебрегване можем да говорим, когато родител лишава детето си от основни физически нужди като хранене, медицински грижи, безопасен среда на живот и защита от различни рискове (в зависимост от възрастта и способността на детето да се грижи за себе си и да се самоуправлява). Психологическото пренебрегване е когато родителят лишава детето си от неговите основни емоционални и образователни потребности, като нежност, внимание, подкрепа, образование и възможности за кариера. Най-сериозната форма на пренебрегване (както физическо, така и психологическо) като форма на насилие е изоставянето на дете или юноша. 
  • Физическо насилие. Отнася се до многократно физическо насилие или сплашване и включва от леки до тежки физически повреди, които причиняват на жертвата физическа болка, охлузвания, натъртвания, изгаряния и други наранявания, които могат да доведат до трайни телесни повреди и дори и до смърт. Някои примери за такова поведение, типично за родители или съпрузи, които физически злоупотребяват с членове на семейството си, са бутане, дърпане, заключване, шамари, душене, причиняване на изгаряния и използване на остри и други предмети като колан, точилка и др. Физическото насилие винаги е придружено от емоционално насилие.
  • Психическо насилие – включва поведение на психически тормоз и обикновено придружава други форми на насилие. Психическото насилие е най-трудното за идентифициране и следователно жертвите обикновено получават най-малко разбиране и помощ отстрани. За по-лесно разпознаване и разбиране можем да го разделим на 5 типа: вербално, емоционално, социално, икономическо и свръхзащита или потисничество.
    • Вербалното психическо насилие включва преки и непреки вербални атаки. Преките вербални атаки се характеризират с различни изрази, които пряко унижават, критикуват и отхвърлят жертвата, служене с обиди и заплахи. Често към жертвата са отправени косвени вербални атаки, които се отнасят до използването на скрити послания по завоалиран начин. Насилниците често ги представят като обикновено излагане на факти, докато жертвата се чувства унизена, обидена или отхвърлена, а често дори ѝ се вменява чувство на вина.  Отбелязването на факт или даването на съвет, обаче, има различен контекст и последици за получателя, т.е. изборът на думи, тонът на гласа, изражения на лицето, жестовете и други невербални елементи на комуникация са различни в такива случаи, и в резултат получателят не ги възприема като обида или отхвърляне.
    • Емоционалното психическо насилие обикновено е съпроводено от вербалното насилие, но може да съществува и самостоятелно. Включва повтарящи се модели на емоционално насилие, изразени главно чрез невербалните елементи на комуникация, споменати по-горе, като например да говорите с детето си по агресивен, заплашителен или унизителен начин и тон, отправят се косвени заплахи, критика или отхвърляне. Родителят може да каже на детето си „Искам да говоря с теб“, използвайки толкова агресивно отношение с тялото и жестовете си, че по същество това, което казва, е „Млъкни и слушай какво ти казвам“. Други поведения, които могат да се считат за емоционално насилие над дете са изгонване от дома, унижение, разкриване пред  дете на неподходяща за възрастта му информация, наказание чрез мълчаливо отношение към детето заради някое провинение.
    • Психическото насилие със социален характер включват поведения, които водят до социална изолация на жертвата, което му пречи да развива и поддържа близки отношения с други хора. Примери за такова социално-психологическо насилие отстрана на родителите включва вменяване на детето, че светът е лошо и враждебно място, че никой не го обича като тях, че само на родителите може да се вярва... Всичко, което се случва в семейството, включително насилие и злоупотреба, е семейна работа и не трябва да се споделя с никого... Включени са и поведения, които предават подобни послания и култивират зависимост от извършителя и страх жертвата да се доверява на други хора.
    • Психическото насилие може да има и икономически характер. В този случай жертвата е доведена до пълна финансова зависимост, което се използва срещу нея за контролиране на поведението. Такива родители често използват парите като начин да контролират и наказват децата си. Изискват от тях да информират за какво точно е похарчена дадена сума или им забраняват да харчат за конкретни неща. Такива родители често обвиняват децата си за финансовите си затруднения – „Много харчиш“, или „Ако не харчех толкова по теб, животът ни щеше да е по-хубав“.
    • Свръхзащитата като форма на домашно насилие се отнася до потисничество, което включва прекомерна и ненужна защита или контрол на детето или юношата, което може да затрудни способността на детето да стане възрастен, който поема отговорност за собствените си  действия и решения. Типично поведение на родителите, които потискат децата си са забрани да излизат навън или рядко се оставят във връзка с това колко често повечето хора на тяхната възраст излизат, подслушват личните или телефонните им разговори, търсят лични техни предмети, четат дневника на детето или се занимават с личния им живот по неподходящ начин, например като казват на приятелите им да спрат да дружат с тях. Други примери са принуждаването на детето да направи личен избор (като избор на област на обучение или професионална кариера) и други поведения, които нарушават твърде  много личното пространство на жертвата. Потисничеството може да съществува само по себе си без свръхзащита, както в случаите на отговорности, които не са възложени на детето или с които то не може да се справи.


Важно е да отбележин, че отделен епизод не представлява непременно злоупотреба в семейството. Намеренията на извършителя понякога са добри и целта не е да навреди на детето. В повечето случаи родителят няма за цел умишлено да навреди на детето. Повтарящото се поведение като горепосоченото е злоупотребяващо, което е важно да се разпознае поне от жертвите и околните, тъй като рядко се разпознава от самите извършители.


Установено е, че последиците за жертвите често са еднакви, независимо от формата или формите на насилие, които всеки е претърпял, и обикновено се изисква интензивна психотерапия и психологическа подкрепа от другите, за да може човек да преодолее такива травмиращи последици.