Сексуалната ориентация е емоционалното, романтичното или сексуалното влечение, което човек изпитва към друг човек. Сексуалната ориентация се отнася до това дали физическата и емоционална възбуда на човек е към хора от същия или противоположен пол. Човек не трябва да бъде сексуално активен, за да има сексуална ориентация. Тези, които са привлечени предимно от противоположния пол, са хетеросексуални, тези, привлечени предимно от същия пол, са хомосексуални, а тези, които са привлечени от двата пола, са бисексуални. Съответно в литературата се споменава и асексуалността, където лицето не изпитва сексуално влечение, и пансексуалните, при които половата идентичност въобще не се взема под внимание.


Пубертетът бележи очевидното физическо развитие в началото до средата на юношеството и се разглежда като време за потенциално начало на сексуални мисли и експерименти. Средно юношеството е време, когато тийнейджърите започват да се интересуват от по-интимни връзки и експерименти.


Тийнейджърството е време на промени. През юношеските години хормоналните и физически промени в пубертета обикновено означават, че хората започват да забелязват увеличаване на сексуалните чувства. В този период юношите често изпитват сексуални мисли и атракции. За някои тези чувства и мисли могат да бъдат интензивни и да изглеждат объркващи. Това може да е особено вярно за хора, които имат романтични или сексуални мисли за някой, който е от същия пол. Често срещано е тийнейджърите да бъдат привлечени или да имат сексуални мисли за хора от същия или противоположния пол. Това е един от начините за сортиране на възникващите сексуални чувства. Някои юноши дори могат да надхвърлят само мисленето за това и да експериментират със сексуален опит с хора от собствения си пол или от противоположния пол. Тези преживявания сами по себе си не означават непременно, че човек е хомосексуален. 



По пътя на юношеството младите търсят отговор на изначалния въпрос „Кой съм аз?“, а част от отговора се крие и в сексуалната им ориентация. Сексуалните и романтичните мисли на тийнейджъра могат да бъдат доста объркващи, независимо от сексуалната ориентация и независимо от сексуалната активност. Процесът с откриването на сексуалната ориентация често започва с мечти и фантазии, със сексуално преживяване. Когато някой открие, че не е хетеросексуален, този процес се нарича „излизане“. Тогава юношата има усещането, че е по-различен от своите приятели и съученици, настъпва осъзнаването, че е привлечен от някой от същия пол.


Самоопределението на сексуалната ориентация може да предшества сексуалната активност или може да дойде след сексуален дебют. Младите хора, които са в процес на „излизане“ често нямат реалистични модели на еднополови връзки. Историята на хетеросексуалната активност не изключва евентуална самоидентификация като хомосексуална личност.


Юношите с хомосексуална ориентация са по-изложени на риск да развият тревожност, депресия и емоционални проблеми заради соцалната стигма, обществените предразсъдъци, страха от отхвърляне. Освен рискът от дискриминация, юношите с хомосексуална ориентация са изложени и на риск от насилие. Това често води до затваряне в себе си и ги кара да крият кои са всъщност, да не споделят за своите преживявания и вълнения. Повишеният риск от тревожност и депресия повишава и риска от злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества.


Малко родителски притеснения по време на юношеството пораждат толкова емоционална турбуленция, колкото възможността детето да има хомосексуална ориентация. За много родители, особено за тези, които са дълбоко отдадени на традиционните ценности, мисълта за дете, което се включва в хомосексуални отношения, поражда обезпокоителни морални въпроси. Те очакват радостите от гледането на ухажванията, браковете и семейния живот на следващото поколение. Следователно обмислянето на участието на детето в хомосексуални актове и в неконвенционални отношения в продължение на десетилетия в бъдещето е достатъчно, за да предизвика значителна загриженост. Освен това сексуално активният хомосексуален начин на живот е много нездравословен. Например, приблизително един от 10 тийнейджъри хомосексуални мъже, които са сексуално активни, е заразен с ХИВ.


За всички тийнейджъри от ключово значение е средата, в която се чувстват в безопасност.