В детството си в по-голямата част от времето си играехме навън с връстниците ни. За много от игрите на вън не сме имали нужда от допълнителна екипировка. В повечето свободни игри няма да срещнем мускул, който да не се раздвижи десетки пъти. А всичко това помага за заякване на мускулатурата, подобрява дишането и кръвообращението, пречиства кръвта и укрепява здравето на детето. (Към първата част на Игрите в детството на Лучия Таскова)

 

Всички сме играли на криеница. Много родители играят тази игра с децата си още от ранно детство, защото е много интересна и забавна за малките. Тази игра е пръв помощник в усвояване на умението за броене. Понякога броим до 10, понякога до 20, друг път до 100.  Играта може и да се играе на закрито, но беше истинско удоволствие да играем в различни вариации навън. Играта е вид упражнение за детето за собственото му развитие като личност и като субект на дейността на познанието. Колкото повече играят децата, толкова по-добре се развиват физически.


Класическите детски игри са вечни не случайно. Те не са просто средство за развлечение и забава. Те също учат на социални умения, математика и развиват спортни качества. Идеята децата да играят повече класически игри, е да прекарват по-малко време пред компютрите, телевизора или играейки на конзоли.

Проучвания сочат, че деца под шестгодишна възраст масово прекарват над два часа на ден в гледане на телевизия. Завръщането на ирите от детството развива креативността и изгражда отношения между отдлените личности.

Децата играят различни видове игри, съответстващи на етапа на развитие, в който се намират. Всички те са свързани с когнитивни и социални умения. Играта задължително предполага и налага въображаема ситуация, която има строго индивидуален и субективен характер. Тя се отличава със самостоятелност, доброволност, нерегламентираност и свобода на избора, действието и решението. Мотивът за играта лежи в процеса, а не в резултата и задоволява потребността от функциониране и самоизява.

Когнитивните игри са от особено значение за ранното детство. Обособяват се няколко вида. 

Първият тип игра, с който се срещат децата още от раждането си, е функционалната игра, която развива сензомоторната активност и продължава до към двегодишна възраст. Функционалната игра е характерна с преминаването от вродени към целенасочени действия. Именно чрез нея най-често се преодолява хватателния рефлекс при децата. 

За 2-3 годишните е характерна самостоятелната игра, тъй като децата на тази възраст все още нямат достатъчно развити умения за комуникация и се чувстват добре в собствената си компания.

Ако едно дете на тази възраст си играе често само, това е нормално явление, но ако детето е по-голямо, това може да е индикация за наличие на срамежливост, стеснителност и отдръпнатост.

Личността на едно дете израства и се формира посредством различни видове занимания. Играта се явява най-същественият способ за развитието на детето. Всяко дете трябва да има умението да играе само. Самостоятелната игра развива въображението. Дори и да съберем няколко деца на възраст около 2-3 години и ги наблюдаваме, ще видим, че всяко от тях ще се вглъби в своя собствена игра и ще се потоми в своя въображаем свят.

Въпреки че на децата им е трудно все още да се организират в групова игра, те подсъзнателно имитират играта на другите деца. Това изгражда социален модел на поведение и помага за развиване на бъдещите комуникационни умения. През първата и втората година от детството най-ранните игрови действия, които се осъществяват са с предметите наоколо. Това са игри, в които няма никакви ролеви действия и не следват правила.

Игрите с конструктори и кубчета също са неизменна част от детството и често биват включвани като инструмент във въображаемите игри на децата. Конструктивни игри се играят както от по-малки деца, така и от по-големи.

Конструктивната игра най-често се свързва с онази дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В нея замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Децата изграждат конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Тази игра допринася за обогатяване на практическия опит и техническите умения на детето, за формиране и развитие на пространствената ориентация.

Очаквайте продължението

Игрите в детството развиват личността на детето, от 2 до 5 години

Малко по-късно, около 2- до 5-годишна възраст, се появяват ролевите игри и игрите с въображение, където децата развиват както говорните си умения, така и въображението. В съдържанието на тези игри се възпроизвеждат моменти от дейностите и отношенията между възрастните, отнасящи се до техния професионален, обществен и личен живот.

Често ще забележите как деца си играят на „Майка и дете“. Ако в тази възраст липсват ролеви и въображаеми игри, това може да е сигнал за проблем от когнитивен характер. В този вид игра съществуват игрови правила, които са прикрити зад социалните норми, от които се ръководят възрастните при изпълнението на служебните си задължения и които управляват социалните взаимоотношения помежду си. Във връзка с това правилата на игровите действия се усложняват, като се включват и правила за взаимоотношенията между участниците в играта. В процеса на сюжетно-ролевата игра детето се отъждествява с възрастните и възпроизвежда техните функции и отношения в социално ситуирани от самите тях условия, което води до самореализация и самоизява на детето.

Игровата обстановка е друга характерна особеност на сюжетно-ролевата игра. Тя отразява и пресъздава околната действителност. Необходимата съставка на игровата обстановка са играчките и другарите в играта. Разсъжденията, съпоставянето, сравняването, които са изразени словесно, предхождат и планират действията. Характерно за сюжетно-ролевите игри е това, че детето се пренася в един нов, създаден от неговото въображение свят, в който заживява свой реален живот. Освен това в тази игра се възпроизвеждат и нормите на човешкия живот и дейност, което обезпечава интелектуалното, емоционалното, социалното и когнитивното развитие на личността.

Характерна особеност за тази игра е ролята. Чрез нея се обозначават и организират действията, чрез които децата пресъздават ситуации от реалния живот. Усвояваните от децата роди са много разнообразни, но винаги са с емоционален заряд.

Играта-драматизация се отличава от сюжетно-ролевата игра по това, че в типичната игра-драматизация се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Този текст може да е приказка, разказ, пиеса или част от филм. Характерен пример на този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват. Игрите-драматизации разкриват пред децата възможност в игрови план да проникнат в същността на литературните произведения, преживяванията на героите и характера на възникналата ситуация. Постига се дълбочина на емоцоналното възприемане.

Развитието на творческо ролевата игра и тяхното усъвършенстване подготвят появата , развитието и обособяване на игри с открити правила, в чието участие се изисква умение за приемане на правила и играенето по тях. Такива игри често са отборни и съответно развиват и социалните умения. Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение.

Игрите по правила съществуват успоредно и понякога в конкуренция с творческо ролевите игри. Тяхната взаимна смяна е естествен процес, който зависи предимно от привлекателността на съответната игра, нагласата на детето за игра, наличието на подходящи партньори, актуалността на игровото съдържание, непознати и интересни играчки.

Игрите с правила могат да се подразделят на подвижни игри с правила и дидактически игри. 
При подвижните игри с правила доминират разнообразните движения, чрез които именно се осъществява играта. По-голямата част от игрите с правила без сюжет имат състезателен характер. Това не значи, че при дидактичните и другите игри не се извършват движения, но те не са така типични. Характерно за дидактичните игри е използването на строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала.

Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие. Спортните и дидактичните игри заслужават да им бъде отделено по-специално внимание, затова ще ги разгледаме по-подробно в друг материал.

Тази статия представлява бегло и своеобразно описание на видовете игри и хронологията им на възникване в живота на децата. При споменатите дотук видове игри съществуват и много подвидове и разграничения, но това дава основни познания да проследим етапността на развитие на едно дете според игровите му умения. Между различните видове игри има значително преплитане и взаимно проникване. В играта и чрез нея децата се интегрират с духовната и материална култура на обществото, в което живеят, и успоредно с това се проявяват и утвърждават съобразно потребностите и способностите си. За тях това е най-достъпното средство за ориентиране в околната действителност, за активна самодейност с висока емоционална и познавателна стойност.