Играта за двегодишните деца, които откриват тепърва света е далеч повече от просто забавление. То осигурява положителни емоции, дори ги провокира да надскачат постоянно себе си и своите възможности чрез преодоляването на различни препятствия. Така те постепенно откриват все повече начини за справяне с трудностите и развиват аналитичния си ум.


Ролята на възрастния в детската игра има важно място, като основно значение има съпричастността с търсенията на детето и пълната подкрепа по отношение на опознаването на света.


Участието се препоръчва да бъде под формата на предупреждение, но не с пряка намеса. На първо място децата имат право на собствена грешка, тъй като това е най-добрият начин за вадене на поуки.



Играта е не само забавление или губене на време. Тя изпълва целия живот на детето и изпълва изцяло неговото съзнание, което от своя страна позволява да бъдат развивани редица способности поради трупането на опит от всяка ситуация.


Деца, които са лишени от свободна и пълноценна игра, впоследствие са много по-склонни да развиват депресия, както и да се вписват в социалните общности значително по-трудно. Освен това при тях се отчита още трудно вземане на решение при конфликтни ситуации, както и проблем с овладяване на първосигналните импулси.


Ясно е, че ролята на възрастния не се ограничава само до закупуването на играчки или обзавеждане на детската стая. Те трябва да бъдат чест партньор в различни игри в ранното детство, така че децата сами да ги търсят.


Това се осигурява чрез даване право на избор, който може да започне още от възрастта на кърмачето – когато му подаваме две играчки и бебето решава коя да избере, например. Дори и да има рамки, те трябва да бъдат гъвкави, защото и самото дете се променя.


Правото на избор трябва да се усеща от детето във всяка дейност – като започнем от това първо лявата или дясната обувка да обуем до това да започне първо с основното ястие или със супата, например.


До изключване от играта могат да доведат основно твърде явното налагане на родителя. Освен това детето започва да упорства при всяка молба или дори команда от възрастните по отношение на всякакви ситуации.


Уважението към личността на детето неизменно се отразява и на неговата увереност. За да осигурим време за игра на детето и в същото време да постигнем свършването на неизменните от ежедневието задачи – може да бъде направен график. Така времето с детето може да бъде разделено на две части – едната за игра или желано занимание от детето, а другата – нещата, които възрастният иска да се свършат.


Децата нямат представа за времето, поради което постепенно можем да си позволяваме да увеличаваме времето за задачите от ежедневието и да стесняваме в умерени граници периода за игра, ако това се налага.


Ефективно може да бъде онагледяване на времето с пясъчен часовник, например, или дори използването на кухненски таймер. Този елемент внася допълнителна частица на забавление и децата го приемат много добре. Рязкото прекъсване не се препоръчва, тъй като това може да бъде вид стрес за детето и да не постигнем особено положителни резултати.


Дори ежедневните дейности могат да бъдат превърнати в игра. Ако всяко отделно действие – миене на зъби, обличане, сресване, закуска, бъдат приложени върху дъска с картинки. Така всяко свършено вече може да се отлепва от дъската и да се поставя в кутия.


Колкото по-малко забрани се налагат – толкова по-лесно те се спазват. В противен случай множеството непозволени неща карат децата да спрат да обръщат внимание. Освен това всяка директна забрана разпалва още повече детското любопитство, което може да ескалира в сериозно инциденти, когато родителите не наблюдават детето.


Не на последно място е важно да се отбележи, че изтощените родители не са подходящ партньор за игра, така че при възможност е добре да се възползваме от приятели или роднини, които биха ни отменили в грижата за детето, така че след почивка – да бъдем максимално полезни за детето и удовлетворени взаимно.


Библиография:
1.    И. Александрова; Умно бебе – пътеводител за ранно детско развитие, София, 2018;
2.    W. Sears, M. Sears; Тhe Baby Book