Въпреки че се бунтуват срещу правилата, децата имат нужда от тях. По този начин те усещат нашата загриженост и се чувстват в безопасност. Всички правила и забрани трябва да бъдат точно и ясно формулирани и не бива да се допуска неспазване, ако един път сме строги и се придържаме към правилата, а друг път позволяваме те да се нарушат изгубваме авторитета си пред детето и то се обърква. Защо един път гледането на телевизия е забранено, а друг път е позволено?

 

Трябва да знаете, че създаването на много правила, съответно и много забрани също обърква детето. Ако детето расте в постоянни ограничения и забрани, това ще го превърне в пасивен възрастен. В бъдеще това би му попречило да взима решения и да бъде инициативен и деен човек. Забранявайте нещата, които са пряка опасност за живота му – да пипа контактите, печката, да излиза сам на необезопасени места и т.н. Когато сте наложили няколко строги забрани за детето, е лесно  да ги спазва и то разбира, когато му кажете: „Не!“.


 

Възпитанието на децата ни започва от самите нас. Личният пример е особено важен. Винаги, когато молим детето да прави или да не прави нещо, то трябва да вижда, че и ние следваме този модел на поведение. Така например имаме правило, че след като си измием зъбите не трябва да ядем повече. Направете си традиция. Всяка вечер след вечеря мама, татко и децата си мият зъбките. След това следва приказка или песничка и отиваме по леглата. Ако детето ви види, че се храните след вечеря, естествено, че и то ще поиска да си хапне солети или бонбон.

 

Давайте прости нареждания. Всяка сутрин събуждането и подготовката за детска градина е мъчение за много родители. Ако за нас командата: „Стани и се оправи!“ не е нищо сложно, то за 4-годишно дете, това звучи неразбираемо. След като се е събудило можете да му кажете: „Хайде, да се състезаваме кой ще отиде по-бързо до банята!“

 

Дайте подробно указания за всички дейности, които ви предстоят преди да излезете : „Вземи четката и си измий зъбите, обуй си чорапките, сложи си панталоните“ и т.н. Всички тези команди ги поднасяйте под форма на игра и по начин, който ще хареса на детето.
Когато детето има ясно очертани граници то е по-спокойно и комуникацията с него е по-лесна и успешна.