Възникването, развитието и ефективността на груповата терапия като форма на психотерапевтично лечение доказва на практика силният психолого-лечебен заряд на искренните човешки взаимоотношения, водещи до разпознаване на проблемите - физически, психически, житейски, реална самооценка и самокритичност.

 

В условията на съвременната действителност, лицемерието от междуличностните взаимоотношения все по-упорито се настанява и във вътрешната микровселена на хората. Там то се изразява като липса на искренност към собствената личност и отказ да бъдат осъзнати реалните здравословни и/или житейски проблеми и причините за тях.


 

На пръв поглед, истината и искреността се превръщат в качества, които не само, че не осигуряват предимство в социалната среда, а изопачаването им се налага като отпечатан патологичен модел върху психическото функциониране. Това е нездравословен процес, защото на трона на психичното здраве винаги стои истината. Груповата терапия съдейства за преоткриването на истината чрез искрените взаимоотношения с другите.

 

Психотерапията е основен метод за лечение в психиатрията. Груповата психотерапия се прилага както в болнични, така и в извънболнични условия. Учатниците в групата се подбират по различни критерии. Те може да са с еднакви или различни психични и соматични заболявания и състояния. Участниците може да са обединени от общ порок, житейски проблем, комплекс и др. Оптималната големина на групите е от 6 до 10 участника. Психотерапевтът носи професионална отговорност за благосъстоянието на членовете на групата.

 

Преди въвеждането на нов участник в групата, психотерапевтът провежда предварителна среща с него. Тя е с подготвителен характер. На тази среща участникът представя проблемите си пред терапевта и се запознава с правилата на груповата психотерапия. Последните включват честотата на посещенията, продължителността и начина на организиране на сеансите, както и модела на комуникация в групата.

 

Повечето от извънболничните групи са с по-голяма продължителност - месеци, дори години (психоаналитичните групи). Честотата на сесиите е обикновенно по 2  -3 пъти седмично. Те продължават между 60 и 90 минути и в повечето случаи са ориентирани към дискусия. В психоаналитичните групи например се обсъждат проблеми и важни събития от живота на участниците. Всеки от изказващите се трябва да бъде максимално искрен и внимателно да излушва становището на останалите.

 

Понякога се използват техники от психодрамата. Такава е методиката на "празния стол". Разиграва се въображаем разговор между един от участниците в групата със значима личност от неговия живот, имагинерно седяща на празния стол пред него.

 

Ролята на психотерапевта е да не изпуска контрола над целенасочеността и динамиката на терапевтичния процес. Той модулира и насочва мисловния фокус на участниците към определени аспекти на техните разговори и взаимоотношения. Понякога психотерапевтът умишлено насочва разговора към избягвани от участниците теми, за да преодолее техните вътрешни съпротиви. По този начин той стимулира осмислянето и анализирането на потискани в съзнанието психологически травми.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Терапевтичният процес преминава през различни фази. Праз първата фаза участниците са предпазливи и прекалено чувствителни. Те очакват да бъдат инструктирани и ръководени в дискусията от психотерапевта. Освен това, те търсят одобрение за изказаните от тях мисли като се страраят да се представят в най-добрата си светлина.

 

Втората фаза е фазата на противопоставяне вътре в групата. Някои участници се опитват да заемат лидерска позиция в дискусиите, да налагат мнението си или откртито се противопоставят на психотерапевта, който с водещата си позиция ги провокира да разкрият себе си. Може да се каже, че през втората фаза маските от лицата на участниците падат.

 

През третия етап групата е навлязла в зряла функционална фаза на взаимно доверие и уважение. Създадено е чувство за интимност, което дава сигурност на участниците. Членовете на групата искрено формулират здравословните и/или психическите си проблеми в процеса на комуникация с другите. Ключовите думи за този етап са катарзис, надежда и алтруизъм. Групата е сплотена и функционира като умален модел на обществото, но пренасочва енергията си конструктивно към самопознание, осмисляне на здравословното си състояние или на грешките си - в случая на психоаналитичните групи.

 

Груповата психотерапия не се прилага при психично болни пациенти в остър маниен епизод, асоциално личностово разстройство и в случаите на невменяемост. Малък е ефектъти при органични психични заболявания, параноидни психози и разстройства на половия идентитет. Понякога психотерапията е в състояние самостоятелно значително да подобри определени психически заболявания и състояния. В други случаи тя е част от комплексна терапия и тежестта й в общия терапевтичен процес е различна.