Повечето млади хора откриват с разочарование след първото си влюбване, че отношенията им с партньора се променят след първоначалната еуфория. Някои успяват да трансформират такива отношения в по-стабилни партньорства. За съжаление, обаче, дори дълготрайните връзки са в риск след раждането на първото дете. Съвременните научни изследвания показват, че две трети от двойките усещат неудоволетворение в интимните си взаимоотношения веднага след появата на детето. Едно от най-големите предизвикателства е изненадата и разочарованието. Изглежда, че нереалистичните очаквания се трансформират в напрежение между партньорите. Двойките, които имат предварителна подготовка и разбиране за процеса са по-малко уязвими, по-малко се обвиняват взаимно и са по-успешни в преодоляването на проблемите. Така предизвикателствата на родителстването може да доведат до положителна трансформация на отношенията, както и до израстване на партньорите като личности и родители.
Известно е, че увеличаването на задълженията и стреса, свързани с грижата около бебето оказват негативно влияние върху връзката. Това включва фактори като физическо изтощение, финансови проблеми и социална изолация. Често се налага преразпределение и дори предефиниране на домашните задължения. Разбира се, домакинска работа има и преди детето, но с раждането задълженията се увеличават рязко и рядко търпят отлагане. Допълнителни предизвикателства (например колики или здравословни проблеми) повишават напрежението.
Обикновено се наблюдава промяна в сексуалните отношения. Бременността и раждането са съпроводени от физиологични и психологични промени за жената, които са често безвъзвратни. Някои от тези промени са свързани с хормонални промени по време на бременност и кърмене. Много жени преживяват промяна в сексуалната си атрактивност. Тези фактори в комбинация със системния недостиг на сън водят до спад в сексуалните отношения. Отношенята в спалнята се влияят силно и от това, което се случва между партньорите извън спалнята.
Времето на двойката се превръща във време за семейството. Родителите са винаги заедно, но вече не са сами. Тази трансформация на динамиката е предизвикателство, защото погълнати от грижите около детето, родителите неусетно оставят партньорските си отношения на заден план. Години по-късно с изненада може да открият, че партньорът им се е отдалечил и променил с времето, често пъти безвъзвратно.
Родителстването представлява психологическо предизвикателство дори и за най-мотивираната и компетентна двойка. Трудността е в това, че бебетата не се раждат с инструкция за отглеждане. Всяко дете е различно и идва със своите специфични предизвикателства. Подхождаме към детето с чувство на отговорност и грижа, желаейки му най-доброто, но липсата на яснота буди тревожност. Понякога, в стремежа си към най-доброто решение за детето, родителят забравя, че има компетентен партньор със същата мотивация. Изпъкват различията в подхода на всеки от партньорите, което често води до фрустрация, конфликти и чувство на вина.
Една от най-значимите трудности пред родителите е трансформацията на взаимоотношенията от двойка в тричленно семейство. Раждането на дете е нов етап на връзката, който поставя в риск емоционалната свързаност между партньорите. Тази трансформация на ролите подчертава разликите между мъжа и жената и може да доведе до конфликти, да застраши баланса на партньорските отношения.
Много бащи посвещават себе си на семейството чрез осигуряването на прехрана и материални блага. Това обаче често среща неразбиране от страна на партньорката и децата, тъй като те може да го възприемат като липса на заинтересованост към семейството. От друга страна, майките често посвещават времето и енергията си изключително на детето и забравят, че са също така партньорки на мъжа до себе си. С други думи детето като че ли се явява като заместител на партньора, а той самият се чувства изоставен. Често пъти той се затваря в себе си или намира занимания извън семейството.
Връзката на майката с детето е биологично обусловена и възниква спонтанно още преди раждането. Връзката на бащата с детето е условна и се осъществява през майката. Тя го въвежда и насърчава. Ако това, обаче, не се случи, е възможно детето да измести бащата в емоционалния свят на майката и той да остане в периферията. В едни здравословни отношения, майката и бащата са административната единица на семейството, вземащи решения, възпитаващи детето и полагащи грижи съвместно.
В заключение, единството и свързаността на родителите се оказват измежду най-важните фактори, обуславящи както дълготрайността на партньорските отношения, така и психичното здраве на детето. Правилното структуриране на ролите и емоционалните отношения в семейството са необходимо условие за удовлетворителен семеен живот. Партньорите могат да си помогнат и чрез съзнателно, регулярно отделяне на време за себе си като двойка – време, което да изключва разговори, свързани с домакинство, семейни проблеми или за ролите им на родители. Отделно от това е важно всеки от партньорите да си отделя някакво време за себе си и лични занимания.
Грижата за интимните отношения след раждането на дете отнема време и енергия, които са оскъдни в такъв момент. Много майки и бащи, повлияни от желанието да дадат най-доброто от себе си за детето, подценяват важността на такава инвестиция. Обаче, вниманието и системната работа върху връзката се възвръщат многократно. Нашият клиничен опит, както и многобройните научни изследвания в тази област показва, че партньорите, които се грижат съзнателно за отношенията си, се чувстват по-добре с времето и изпитват по-малко стрес като родители. Само добрите партньорства успяват да понесат тежестта на промяната, въпреки предизвикателствата.
