Играта е много често срещан и използван метод при работата на психолога с деца. Много често в практиката си срещам родители, които споделят опасенията си относно ефективността на играта като терапевтичен метод. Те считат, че това е „просто игра“ и не съзнават смислеността на играта като част от общуването на малките. Малките деца общуват чрез играта. Тя е мощен инструмент за невербална комуникация.

 

През последните години все повече специалисти в областта на психичното здраве забелязват, че играта е толкова важна за човешкото щастие и благополучие, колкото любовта и работата. Някои от най-великите мислители на всички времена, включително Аристотел и Платон, са давали обяснение защо играта е от основно значение в живота ни.



Играта е механизмът, чрез който децата се учат да взаимодействат с околния свят и чрез който започват да изграждат и разбират социалните връзки.

Игровата терапия представлява динамична интерперсонална връзка между едно дете и неговия терапевт. Това е техника, при която децата създават и споделят естествени впечатления. Познати игри се използват като терапевтичен метод за справяне с емоционален стрес или травма. Игрите могат и да се използват за подпомагане и на когнитивното развитие и за преодоляване на проблеми в тази сфера. Игротерапията е достъпен инструмент от детската психотерапия и ефективен при терапевтиране на деца с ментални и/или поведенчески проблеми. Терапевтът следва детето в процеса на игра, а детето изразява свои преживявания и чувства, които биха били трудни за споделяне по друг начин.

 

Терапевтичната игра обикновено се провежда в безопасна, удобна игрална зала, където на детето се налагат много малко правила или ограничения, насърчаващи свободното изразяване и позволяват на терапевта да наблюдава избора на детето, решенията и стила му на игра. Целта е да помогнем на децата да се научат да изразяват себе си по по-здравословни начини, да станат по-уважавани и съпричастни и да открият нови и по-положителни начини за решаване на проблеми. Играта е широко приета като средство за подпомагане на децата да предотвратят психологически и социални затруднения, както и да подпомогне постигането на оптимално развитие.

 

Играта и реалността при децата не са толкова различни. Играта ни разкрива вътрешния емоционален свят на детето. Едно дете, което показва гняв и агресия в играта си, може да крие чувство на болка и огорчение.

 

По време на сесия детето има възможност да играе с много специфични видове играчки, които насърчават самоизразяването и улесняват усвояването на положително поведение. Изкуства и занаяти, музика, танци, разказване на истории, пясъчна анимация и други инструменти също могат да бъдат включени в терапевтичната игра.

 

Според Пиаже детското развитие се отнася до четири основни етапа – сензомоторен, предоперационен и етапите на конкретни операции и формално мислене. Той отбелязва, че малките деца често участват в общи модели на поведение, когато са в процес на игра. Те включват взаимодействие с предмети, криене, пълнене и изпразване на кофички и кутийки, местене на обекти и взаимодействието помежду им. Това помага на децата да усвояват нови преживявания и да осмислят света около тях.

 

Теорията на Пиаже подкрепя играта като терапевтичен инструмент, тъй като тя помага за изграждане на знания и развиване на познавателни способности. Например в сензомоторния етап играчките служат на децата като множество сензорни стимули. От своя страна това насърчава познавателното развитие, тъй като децата се запознават с различни звуци, форми, цвят, вкус и текстура на играчките.

 

Освен това игровата терапия развива социалната компетентност и развива умения за решаване на проблеми при деца в предучилищна възраст.

Игровата терапия подобрява резултатите при децата с увреждания. Подобряват се уменията за социална игра на деца с хиперактивност и дефицит на вниманието и с нарушения от аутистичния спектър. Игровата терапия може да помогне за подобряване на езиковите умения и комуникацията при деца с различни нарушения.

 

Терапията с игра постоянно насърчава положителни резултати за деца с или без увреждания. По-конкретно, тя насърчава социалните и когнитивните умения при малките деца и играта може да бъде използвана като метод за подготовка за преход към детската градина, а на по-късен етап и от детска градина към училище.

 

Игровата терапия не се влияе от пол и възраст, което я прави ефективно използваема при всички възрастови групи спрямо спецификата на проблема. Ако родителите се включват в игрите с децата, това увеличава устойчивите положителни резултати.

 

Играта е забавно и приятно занимание, което повишава настроението ни и озарява представите ни за живота. Разширява себеизразяването, себепознанието, самоактуализацията и самоефективността. Играта облекчава чувствата на стрес и скука, свързва ни с хората по положителен начин, стимулира творческото мислене и изследване, регулира емоциите ни и засилва егото ни. Освен това играта ни позволява да практикуваме умения и роли, необходими за оцеляване. Ученето и развитието се насърчават най-добре чрез играта.