Първият етап от развитието на момчето може да бъде разграничен от раждането до около 6 години. Това е периодът, в който момчето принадлежи почти изцяло на мама. Бащата има огромна роля, но по-скоро на защитник на цялото семейство. Бебето има нужда от любов, нежност, прегръдки. Обикновено майката е човекът, който най-добре може да успокои детето и даде чувство за сигурност и топлина.

 

Първите години от живота на детето майката има ключова роля за възпитанието му. Ако тя посвещава голяма част от вниманието си на малкото, ако тя не се страхува да налага забрани, но го прави без грубост, ако отделя достатъчно време за игри с него, то детето се чувства ценено и усеща, че заема специално място в сърцето ѝ. Това помага на малкото да расте спокойно и да се превърне в уверен млад човек. Майката винаги има специално място и в сърцето на момчето, тя е негов пример, човекът, с когото споделя постиженията, разочарованията, трепетите и успехите си в тази ранна възраст. Изключително важно е малкото дете да вижда, че майката го обича и то е специално за нея.


 

Вторият етап в развитието на момчето е между 6 и 14 години. В този период се събужда мъжът у малкото дете и бащата излиза на преден план. Това не означава, че мама вече не е важна, напротив, тя все още е човекът, който може да го изслуша, да го прегърне да му се възхищава, но бащата вече става пример за подражание. Момчето знае, че се превръща в мъж и трябва някой да му покаже какво да прави. Ако в тази възраст бащата игнорира сина си, твърде вероятно е момчето да започне да действа така, че да му привлече вниманието. То може да започне да краде, да се държи агресивно, да подмокря леглото и т.н. Любящият баща, който прекарва много време със сина си, споделя хобитата и интересите си с него му помага да се превърне в добър и силен мъж.

 

Третият етап е след 14 – 15 годишна възраст. Детето вече не е дете, то влиза в света на възрастните. Започват да се случват много неща, които не стават достояние на родителите. В този период младежът има нужда от ментор. Това може да бъде близък човек, по-възрастен от него, на когото има доверие. На него той може да се довери и да му поиска съвет. Едно 16-годишно момче невинаги слуша родителите си, но „учителят“ си би послушал. Този човек е специален за детето и детето е специално за него.