Емоциите са част от човешката природа и ни дават информация за нашите преживявания, както и ни помагат да регулираме реакциите си. Светът на детето е пъстра палитра от емоции. Но рано или късно децата порастват и стават възрастни. По пътя към съзряването обаче, няма как да пропуснем периода на юношеството или както нашумя през последните години названието „тийнейджърство“.

 

Във възрастта на юношеството личността претърпява драстични промени, свързани с физическото развитие, но наред с него се променят социалните взаимоотношения. Промените от емоционален характер често могат да се окажат доста натоварващи за тийнейджъра. Младите хора преминават през много физически промени, навлизайки в периода на юношеството. Променят се телата им отвътре и външно, развиват се половите органи. Това често се оказва смущаващо за детето във възрастта на пубертета.


 

Докато децата стават тийнейджъри, мозъкът им расте и претърпява промени, които засягат тяхното мислене и поведение.

 

Мозъкът има интензивен растеж, когато едно дете е малко. На шестгодишна възраст той вече е на около 90% от размера на мозъка на възрастен, но все още има необходимост от ремоделиране преди да започне да функционира като мозък на възрастен. Това се случва през юношеството. Основната промяна се изразява в „подрязване“ на неизползваните връзки в мислещата и обработващата част от мозъка на детето. Това е сивото вещество. Същевременно други връзки се укрепват повече. Това е процес, който започва в задната част на мозъка. Предната част на мозъка, префронталната кора, се прекроява последна.

 

Префронталната кора е част от мозъка, вземаща решения, отговорна за способността на детето да планира и мисли за последствията от действията, да решава проблеми и да контролира импулсите. Промените в тази част продължават в ранна зряла възраст. Тъй като префронталната кора все още се развива, тийнейджърите може да разчитат на част от мозъка, наречена амигдала, за да вземат решения и да решават проблеми повече, отколкото възрастните. Амигдалата се свързва с емоции, импулси, агресия и инстинктивно поведение. Това означава, че реакциите на лимбичната система изпреварват контролите на фронталната кора. Казано по-просто, интензивните емоции избухват и запознават вас и вашето дете с един нов период на емоционални катаклизми.

 

Юношеството е изключително важен период от развитието на личността. В този период на развитие детето, придобило вече известна автономност, започва да отстоява своята индивидуалност, което от своя страна често води до резки промени в поведението. Тийнейджърите често експериментират в търсене на своята уникална индивидуалност. Променят своите ценности, идеи, вярвания, сменят стила си на обличане, прическите и това се приема за нормално поведение за този период от жизнения цикъл на човека. Мозъкът на тийнейджъра е изграден да търси нови преживявания, рискове и усещания. Всичко това е от значение за усъвършенстване на мозъчните връзки. Тийнейджърите невинаги притежават добър самоконтрол и себепреценка и често имат склонност към рисково и често импулсивно поведение.

 

Без значение на колко години сте, да се научите да се ориентирате във вътрешните сътресения, които животът неизбежно носи, не е никак лесно. Хормоналните промени, все още развиващият се мозък, интензивността на социалните взаимодействия с връстниците, изискванията за академични постижения и амбициозните очаквания на родителите са допълнителен стресов фактор при тийнейджъра.

 

През тийнейджърските години се увеличава рискът от влошаване на психичното здраве. Това е свързано с факта, че мозъкът, който е в процес на развитие е по-неустойчив и уязвим на стресови фактори, отколкото мозъкът на един възрастен. Юношите често се люшкат между двата полюса на емоционалния диапазон и това може да доведе до рисково саморазрушително поведение. Случва се да прибягват до експериментиране с употреба на алкохол и психоактивни вещества, безразборни и незащитени полови контакти.

 

Други често срещани проблеми при тийнейджърите са депресивните състояния и хранителните разстройства. Предупредителни сигнали може да са нарушение на съня, ниско самочувствие, липса на мотивация, често чувство на тъга, понижаване на успеха в училище, неспокойствие, умора, загуба на енергия и липса на интерес към всякакви дейности. Ниското самочувствие и семейните проблеми са често срещано явление при юношите със саморазрушително поведение. Много от децата на тази възраст се борят с образа на своето тяло. Резките промени в теглото могат да са индикация за хранително разстройство. Саморазрушителното поведение е потенциален резултат за юношата, който не притежава умението да определи възходите и паденията в живота.

 

Юношите често прекарват повече време с връстници, които също се опитват да впрегнат своите емоции, което означава, че вероятно не могат да предложат адекватна и полезна подкрепа.

 

Екстернализацията е много често срещано явление за емоционално облекчение. Освен това е несъзнателен процес, който може да бъде много мощен. Сякаш детето ви се събужда една сутрин с мисълта да започне да предава неприятните си чувства на родителите си.

 

Екстернализацията е термин, описващ как понякога тийнейджърите управляват своите чувства, карайки родителите си да ги изпитват вместо тях. Или по-просто казано, започват да замерят родителите си с горещи емоционални „вулканични камъни“. Това се случва, когато юношата иска да се отърве от някое неприятно чувство. Този, който ще поеме негативното преживяване трябва да е някой, който истински обича детето.

 

Екстернализацията е дълбока форма на съпричастност. Процесът е странен и много фин, но помага на юношеството да стане управляемо. Когато тинейджърите се чувстват затрупани от своите емоции и изпитват необходимост да направят нещо, те намират любящ родител и започват да го затрупват с горещите „вулканични камъни“. Родителите често не знаят какво ги е ударило.

 

В повечето случаи няма какво да се направи за процесите на екстернализация, защото рядко може да бъде идентифицирана в момента на случване. В този случай разговор за поведението на тийнейджъра няма да помогне. Процесът се развива толкова бързо за тийнейджъра, колкото и за родителя. Готовността на родителя да подържи „горещите камъни“ на детето си тийнейджър ще му помогне да премине през едни от най-грубите сътресения в този възрастов период.

 

Тийнейджърът може да подобри емоционалната си саморегулация като се научи да „язди вълната“. Язденето на вълната е метафора, илюстрираща приливите и отливите на живота. Вълните понякога са големи, друг път са малки, но ако тийнейджърите се научат да се самонаблюдават и виждат кога чувствата им ескалират, ще могат внимателно да ги „яхнат“, без да бъдат пометени.

 

За да се справят с всички негативи, тийнейджърите се нуждаят от устойчиви и лесно достъпни модели и инструменти, които да им помогнат да се научат да изпитват чувствата си, без да се впускат в отчаяние, гняв, страх или объркване. Ключът се  крие в изграждането на прости ежедневни навици, които поддържат позитивността и баланса.