Познавате ли емоциите? Тъга, радост, гняв, страх, презрение, отвращение, изненада, любов?! Какви и колко пъти изпитвате от тях в ежедневието си? Разпознавате ли ги, когато ви се случат? Емоциите определено управляват живота ни, отразяват се на външността ни, засягат здравето ни и дори благосъстоянието ни. Ако си дадем сметка за това. И тук идва моментът, когато е най-удачно да заговорим за емоционална интелигентност. Защото осъзнаването на емоциите ни дава силата да управляваме живота си чрез тях, а не обратното...

 

Често отхвърляме емоциите като ненужен багаж в действията в ежедневието, получаваме критика, че действаме емоционално... А как да бъде иначе?


В разговор при първата ми среща с Антонина Кардашева и същината на емоционалната интелигентност, тя отбеляза нещо, което всеки от нас, макар и несъзнателно прави: ние правим изборите си, взимаме решенията на база емоциите, които изпитваме. Замислете се колко пъти независимо от фактите, логичните аргументи и красноречиви доводи, сте направили избор не спрямо тях, а спрямо усещанията, които изпитвате. Ще изберете ли да работите с колега, който знаете, че е безупречен професионалист и можете да разчитате на него, но в присъствието му се чувствате потиснат? Ще отидете ли при лекар, независимо колко добър е в областта си, ако е груб към Вас, ще приемете ли пациент, който Ви обижда?...

Влиянието на емоциите върху начина ни на живот е огромно, върху здравето ни също и науката все повече натрупва познание за механизмите на действието им и начините им на управление в ползотворна посока.

С намерение да научим повече в дълбочина за тази материя поднасяме на страниците на Puls.bg една нова поредица "Емоционална интелигентност", която се осъществява благодарение на и в партньорство с Фондация за развитие на емоционалната интелигентност, чиито основател и председател е Антонина Кардашева, доктор на психологическите науки и международно признат учен с изследователски опит в областта на емоционалната интелигентност.

 

Фондацията е основана в началото на тази година, но развива дейност бързо. До този момент са учредени шест клуба по емоционална интелигентност в София, Варна, Пловдив, Благоевград, Козлодуй, Стара Загора и се очаква до края на годината техният брой в страната и чужбина да нарастне. 

Мисията на Фондацията е да подкрепя и насърчава развитието на теорията, научните изследвания и приложимостта на емоционалната интелигентност във всички социални области и професионална практика.

 

Има ли смисъл това начинание можем да разберем от следващите публикации на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в Puls.bg, в които ще се засегнат различни аспекти на проблематиката и решенията, които ни налагат емоциите.

 

След първата публикация "Емоциите променят действието на гените ни" Ви предлагаме следващия материал от поредицата "Емоционална интелигентност".

 

Приятно четене!

 

Румяна Тасева, гл. редактор Puls.bg

 


 

Често си говорим за емоциите, без да осъзнаваме, че говоренето за тях е процес на осъзнаване – за смисълът им в живота ни и за безсмислието, ако не можем да ги синхронизираме в подходящото време и ситуация!

 

Под формата на оплакване, ние споделяме – „тъжна съм, огорчен съм, потиснат или ядосан съм“. Това е процес, в който някои хора осъзнават емоционалното си състояние и решават да го променят, а други повтаряйки го затвърждават убеждения и те остават непроменени.

 

Има смисъл да избираме какви емоции да преживяваме! Когато изживяваме позитивна емоция – тя е подход към другите и действията, защото бързаме да споделим – „радостен съм, иска ми се да литна от щастие, оптимистична съм или „ох, че ми е кеф“! Да, емоцията има смисъл за нашите процеси на комуникация – да бъдем чути, разбрани, да предизвикаме емпатия и помощ, да кажем на някого нещо или чрез емоция да покажем отношение! Като средство за комуникация, те – емоциите, придават смисъл на посланието и ни дават възможност да се изразяваме „над“ думите.

Емоциите са израз на вътрешно психологичното ни и физиологично състояние. Те се определят от активацията на специфични части на мозъка ни. Те съпътстват и са израз на психологичната възбуда при различни физиологични процеси – вдишване, сърцебиене, повишаване на телесната температура. Емоциите са следствие от мислите ни, вярванията, убежденията и нагласите ни. Има смисъл да говорим за емоциите ни, защото те се активират в определена част в структурата на мозъка ни и е безсмислено да ги определяме като филогенетични ненужни импулси, от които трябва да се отървем.

 

Винаги съм искала да разгадая защо хората са такива, каквито са емоциите им – сдържани, лабилни, уравновесени, радостни, тъжни, гневни, страхливи или срамежливи. Какви са хората, изгарящи от ревност - тази смесица от гняв, тъга и страх? Помага ли им тя да са ефективни в трудовото ежедневие, в общуването или в социалната адаптация? Има ли смисъл от толкова полярни емоции или могат да се синхронизират и неутрализират?

 

Дълго си задавах въпроси за емоциите на добродетелните хора, за емоционално заредените с надежда и вяра, кураж и прошка, за тези, които с увереност и хладнокръвие, могат да са губещи неудачници – какъв е смисълът от емоциите им за тях?

 

Наблюдавах и съмняващите се във всичко - самодоволни, апатични и лениви хора, и се питах - могат ли да са общителни, оптимистични и мотивирани с изявена позиция на социално съзнание? А какво можем да кажем за емоциите на академично интелигентните хора – тези, които безупречно решават и най-трудните математически задачи за секунди, знаят всички меридиани и паралели на столиците по света, или тези, които помнят феноменално поредица от думи, цифри, безпогрешно откриват логиката при ротация на фигури, и имат най-високи коефиценти на международните тестове за интелигентност? Те емоционално интелигентни ли са и по какво се различават от останалите?

 

Отговорите на тези въпроси и смисълът открих в знанието за емоционалната интелигентност!

 

Терминът „емоционална интелигентност“ е дискутиран многократно в научни и научнопопулярни текстове. Той е във фокуса на голяма част от изследванията в психологическата литература от 1920 г., когато основната идея за емоционалната интелигентност първоначално се свързва със социалната интелигентност. Едуард Торндайк, изследовател от Колумбийския университет, определя като „социална интелигентност“ способността да се разбират и управляват хората и да се подхожда разумно към човешките взаимоотношения.

 

Дългогодишна е дискусията по въпроса: „Какво представлява емоционалната интелигентност – способност, компетентност или комбинация от личностни характеристики?“ Даже терминът “емоционална интелигентност” е определен от Американското дружество по диалектика през 1995 г. като най-новия и често използван в научно-популярната литература.

 

Ако сме убедени, че интелигентността предполага, човек да използва капацитета на умствената си дейност – възприемане и обработка на информация, анализ на данни и факти, паметови процеси и решения, то емоционалната интелигентност е фасилитатор на тези процеси. И ако говорим за интелигентността в широкия смисъл на думата – всички когнитивни процеси и механизми, то е безсмислено за емоционалната интелигентност да говорим само от позицията на способност или компетеност. Защото целият комплекс от емоции могат да улеснят всички процеси по възприемане и когнитивна обработка, но могат и да ги блокират. Емоциите могат да вдъхновят за действие, но могат и да възпрепятстват активност. Те имат отношение към паметовите процеси, използването на опита, адаптацията и промяната.

 

Емоционалната интелигентност е организирана уникална за човека система от осъзнати емоции, способности, компетентности и личностни характеристики. Емоционалната интелигентност е комплексното знание на човека за механизма и процесите, по който той чрез емоциите си управлява себе си, поведението си и взаимодейства с другите. Всеки човек има различно ниво на емоционална интелигентност. То се определя от генетичната унаследеност от родители, от ниво на осъзнатост, от придобити умения и развити способности през периоди на учене. Тя не е статична константа. Емоционалната интелигентност е модел на осъзната емоционална саморегулация и не може да се копира, а е нужно да се самоизгради.

 

Емоционалната интелигентност се проявява чрез четири взаимносвързани системи:

  • физиологична – тяло, ендокринна и хормонална активност;
  • когнитивна – възприятия, представа, внимание, памет, мислене, логика;
  • социална – общуване, социализиране, адаптиране;
  • поведенческа – физическа експресия, модел на реактивност, активност. 

 

Безсмислено е да се говори и пише за емоционалната интелигентност, ако се пропускат някои от съставните ѝ части. Има смисъл да се подходи към знанието за нея с интерес, защото това научно знание може да помогне на всеки да бъде ефективен и ефикасен в социалния си живот.