Доц. Диана Димитрова има акушерска диплома от Медицински колеж – Варна, бакалавър е по социални дейности, магистър по управление на здравните грижи и доктор по психология. Автор е на над 80 научни публикации, като най-известни са книгите ѝ: „Акушерки на практика”, „Пренатална и перинатална психология. Програми за родителска подготовка”, „Немедикаментози методи за обезболяване на раждането”, „Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи”. От 1999 г. ръководи първото в България „Училище за родители”. Академичната ѝ кариера започва като преподавател по акушерска практика. Била е зам.-директор на Медицинския колеж във Варна, а днес е директор на Филиала на Медицински университет – Варна в гр. Велико Търново. Научните ѝ интереси са в областта на пренаталното развитие и влиянието на раждането върху последващия живот на личността.

 

Доц. Диана Димитрова е лектор на предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg във Варна, тази неделя!


 

 - Доц. Димитрова, кое е онова, което споява семейството и създава здрави взаимоотношения в него?

 

Противно на някои твърдения, че противоположностите се привличат, това съвсем не е така. Тъй като всеки психически здрав човек харесва себе си, той търси у другите потвърждение за своите предимства и качества. При създаването на семейство се свързваме с партньор, който ни е най-близък по разбирания, манталитет, религия, интереси. Успешни са онези семейства, които при своето формиране са спазили „закона за филтрите”. Този закон описва етапите, през които преминава нашия, съзнателен и несъзнателен, избор.


Първият е филтърът на близостта и подобието. Човек избира да бъде с някого, който прилича на него – споделя същите интереси, виждания за света, за любовта и приятелството.


За да се закрепи връзката е необходимо двамата да споделят едно и също време и пространство т.е. трябва да е налице физическа близост, която да се поддържа достатъчно дълго време.

 

Вторият филтър е филтърът на привличането. Тук се елиминират всички други възможни партньори. Човек заживява с усещане, че човекът с когото се среща е неповторим, уникален, не е като другите, единственият, който го разбира и с когото може да сподели всичко. Това е периодът, който се преживява като влюбване. Ако привличането е достатъчно дълго и достатъчно силно – може да се премине към по-високо ниво на интимност и началото на сексуалното общуване. Ако и тук попаденията се окажат сполучливи, се затвърди усещането, че това е човекът с когото би искал да прекараш живота си. На този етап, ако някой бъде заподозрян или уличен в изневяра – връзката се прекратява бурно и драматично и обикновено има трайни последици в психологически план и за двамата участници.

 

Третият филтър носи името "филтър на социалния произход" – тук действа принципа на хомогенността. Той насърчава формирането на връзки сред хора от близка социална общност. Приказката за Пепеляшка наистина си остава само приказка. Този филтър е много силен и действащ независимо от “силата на чувствата”.


Доказано е, че неравностойното социално обвързване се последва 4 пъти по-често от развод. Трудно е да се повярва, че любовта не може да победи всичко, но явно парите притежават неподозирана мощ. Този филтър обикновено се контролира отвън – от родители, приятели, познати.


Четвърти е филтърът на съгласието (на консенсуса). Той служи за отстраняване на всички въпроси, по които дотогава е имало разногласие и най-вече касаещи бъдещето на връзката. Двамата започват да проектират бъдещи планове – за общ дом, за общ бит и евентуално за броя и появата на децата в бъдещото семейство.


Петият филтър включва “готовността”. Човек е приел за себе си, че е готов да “жертва” собствената си свобода в името на съвместен живот. Приел е фактът, че трябва да ограничи и да редуцира свободата си, че трябва да прави компромиси, да контролира чувствата си и да се нагърби с нови задължения.


Ако трябва да обобщим – онова което сплотява семейството е отличното познаване на партньора, пълното му приемане и разбира се, любовта!

 

 - Какви трябва да ни бъдат отношенията към детето като родители, за да имаме добър принос в изграждането му като пълноценна личност?
       
По този въпрос са изписани толкова много книги, че ученолюбивите родители не биха могли да ги прочетат до дълбока старост. Всяко поколение има свои парадигми за възпитанието и отношението към детето. Онова, което днес не буди спор е, че личността му трябва да бъде зачитана и уважавана. Детето не е притежание на родителите си. Въпреки, че е носител на родителския генетичен материал, то е уникално, неповторимо и съвсем различно човешко същество. Днешните млади хора са много объркани от разнопосочните съвети, които получават, когато се появи новия член в семейството. Няма уникален съвет, който може да бъде приложен при всички деца. Представете си майка с холеричен темперамент (винаги забързана, пъргава и нетърпелива), която е родила дете-флегматик. И тъй като темпераментът е вроден и не се променя, можем да си представим „страданията” и на двамата! Вглеждането в потребностите на детето, зачитането на неговите психофизически дадености, заложби и наклонности, са в основата на ефективното родителство. Детето трябва да се чувства прието, обичано и безрезервно подкрепяно.

 

 - Майката, бащата или детето – кой води в семейството? Какво се случва, когато детето се превърне в центъра на внимание по една или друга причина?

 

Майката е тази, която носи най-голяма отговорност за благополучието на бебето по време на пренаталния период. През първите 1000 дни от живота му нейното влияние е толкова важно, че трудно може да бъде заменена. През този период детето се научава да обича, формира се представата му за света – доброжелателен ли е той, или плашещ. Дали детето ще се превърне в заклет оптимист или мрачен, потиснат песимист зависи от способността на майката да „презентира” света пред детето си. Бащата също има изключително важна роля – той е този, който внушава сигурност, защита и стабилност. Неговата задача е да социализира малкия човек, да му покаже как да се справя с конфликтите, как да владее емоциите си, как да налага волята си. Човешката еволюция е задала хетеросексуален проект за възпроизводство. И майката, и бащата имат свои уникални роли във възпитателния процес.

 

Напоследък често се говори за т.н. „либерално” възпитание. Този подход днес лансира представата, че детето е умален възрастен и светът е създаден, за да му служи. Авторитетът на родителите е силно разклатен. Когато детето се превърне в център на вниманието - независимо по каква причина - то израства с усещането, че желанията се сбъдват с едно щракване на пръсти, не са необходими усилия, за да се постигне дадена цел, светът е извор на удоволствие и безметежност.

 

Но детето един ден пораства и се превръща в безпомощен, силно изненадан и объркан възрастен. Светът изведнъж се оказва нещо съвсем различно, не толкова дружелюбно място изпълнено с препятствия. И ако до този момент си живял с мисълта, че някой друг „ти е длъжен”, то сега се оказва, че този „някой” си самия ти. Липсата на умения за справяне поражда сериозен вътрешен конфликт, постоянен психичен дисонанс, неефективна комуникация със значимите други, усещане за провал и безизходица. Затова ролята на родителя не е да бъде приятел на детето си, а негов наставник и водач по пътя към зрелостта.

 

 - Докъде трябва да се простира помощта на бабите и дядовците за младото семейство и защо?

 

Вероятно няма да се изненадате от факта, че научните доказателства сочат, че деца, отгледани от баба и/или дядо са по-здрави, по-общителни, по-толерантни, по-вежливи и по-любознателни.

 

От друга страна, помощта веднага след раждането понякога може да се окаже от изключително значение. Много родители намират новите изисквания, свързани с грижа за бебето, за твърде трудни и невъзможни за балансиране заедно с другите отговорности. Редовното недоспиване и стресът могат да бъдат отключващ фактор за следродилна депресия, намалено либидо и неглижиране на потребностите на другите членове на семейството. В тази ситуация помощта от родител би била много полезна. Къде, обаче трябва да се сложи границата?!

 

Решението за „искане на помощ” трябва да се споделя и от двамата партньори. Добре е да има предварителен консенсус относно същината на помощта, нейната продължителност и цената, която двойката е готова да заплати за нея. Съжителството с възрастен роднина е свързано с някои ограничения, които трябва да се имат предвид. Условията трябва да са ясно формулирани, очакванията трябва да са реалистични, а времетраенето трябва да е регламентирано. Бабата/дядото трябва да спазва изискванията на родителите и да се придържа към тях, независимо дали ги споделя или не. Опитът да се дават непоискани съвети по-скоро предизвиква конфликти, отколкото да носи ползи. Ако всички са предварително запознати с ролите, които им са отредени – помощта би била ползотворна за детето, за двойката и за възрастния родител.

 

Можете лично да чуете презентацията на доц. Диана Димитрова за това, какво прави семейството здраво тази неделя, 29 септември, във Варна. Повече информация за Форум бременност и детско здраве можете да намерите на events.puls.bg/varna/