Под семейство разбираме социална структура, в която членовете ѝ са свързани помежду си по родство и отношенията между тях се основават на рамка от задължения и права. В България семейството е една от най-силните институции и неговата доминираща форма са брачни двойки или двойки в съвместно съжителство с деца или така нареченото нуклеарно семейство. Целта на семейството е да осигури на своите членове подслон, храна, грижи, сигурност, любов и доверие.


Често се случва между членовете на едно семейство да възникнат проблеми, което води до неправилно функциониране на институцията и постепенната загуба на хармония. Най-често срещаният проблем е насилието. Под домашно насилие разбираме явлението, при което един или някои членове на семейството прилагат насилие срещу друг или други членове на семейството. Домашното насилие се среща в много форми. Най-отчетливото е физическото. Упражненото психологическо и социално насилие обаче е много важно, защото проследява душата и социалната идентичност на лицето, което е обект на тази ситуация. Говорейки за домашно насилие над жени, най-често то има следните измерения: 

 


  • Жената е социално изолирана от съпруга си;
  • Той следи всичките и действия;
  • Потиска я и ѝ създава комплекси за малоценност като непрекъснато я подценява и ѝ насажда, че не може да се справи сама;
  • Използва децата като оръжие срещу нея – заплашва, че ще ѝ вземе децата и че няма да ги вижда.

 

Жената губи доверие в партньора си и във всички останали. Как би могла да вярва на някого, когато най-близкият ѝ човек има подобно отношение?! Тя става пасивна към социалната среда и вярва, че никой не би моъл да ѝ помогне за разрешаването на проблемите ѝ. В резултат на това тя става интровертна, има ниско самочувствие и започва да губи социалния си живот.


По отношение на психологическото и социално насилие над деца се наблюдават подобни случаи:

 

  • Социална изолация на децата. По този начин социализацията на децата протича в латентен ход.
  • Контрол на всички действия на децата от възрастните и отнемането на всякаква свобода на действие.
  • Подценяване на детските способности. Ако това се случи, тогава децата стават неуверени и без самочувствие, защото първите години от живота ни са много важни за здравословното развитие на тяхната личност.

Децата имат своите родители като модел за подражание. Така че, ако са свидетели на сцени на насилие у дома, е по-вероятно те да ги възпроизвеждат докато растат. Също така тези сцени ще се запечатат в съзнанието и подсъзнанието на децата им, в резултат на което те ще имат много психосоциални проблеми през целия си живот.


Насилието и злоупотребата нямат класова дискриминация. Насилие се наблюдава в семейства от всички социални слоеве, без значение интелектуален, икономически и професионален статус. Въпреки че тези от горните ешелони могат да бъдат по-лесно покрити благодарение на финансовата си сила.


В България домашното насилие е много разпространено явление, особено сега, когато ценностите са изгубени и институцията на семейството често е разпадната. Извършителите обикновено са мъже, а жертвите са жени, възрастни хора и деца. През повечето време поведението на извършителя се дължи на социални причини.


В повечето случаи не се съобщава за домашното насилие. Това е обща тайна сред членовете на семейството, които не са склонни да признаят, че са били жертви на домашно насилие, защото се страхуват от нови заплахи от извършителя и социалната стигма, която ще имат от обществото. В България има съществуваща мрежа за социална защита за жертви на домашно насилие, в която работят правни експерти, психолози, социолози и социални работници. Въпреки това е необходимо допълнително укрепване.