В поведението на детето има определени прояви, които пречат на междуличностните му взаимоотношения, адаптацията му към социалната среда и причиняват страдание както за собствената личност, така и за околните. Една от тези прояви е агресията. Трудно е да се определи. В основното си значение агресията се отнася до насилствени действия, които имат за цел да причинят физическа или психическа болка на някой друг или на самия човек.
Има много форми на насилие – физическо, вербално, психическо, които могат да възникнат и в комбинация. За да се характеризира даден акт като агресивен, необходимо условие е да съществува намерение да се навреди или да се нарани някой.
Появата на гняв
Проявите на гняв могат да започнат много рано, дори през първите месеци от живота на детето. Всъщност, колкото по-малки са децата, толкова по-голямо е търсенето за удовлетворяване на техните желания и толкова по-силна е реакцията им, когато това е възпрепятствано. При малките деца обаче тези събития не са насочени към някой друг, а са саморазрушителни. Детето първоначално ще избухне в сълзи и писъци. Изглежда, че огнищата се влошават през първата година. Детето може да започне да скача нагоре и надолу, да дърпа косата си, да хапе пръстите си, да „удря“ пода и да крещи. По-късно децата осъзнават, че могат да насочват своите действия към другите и че те могат да бъдат причина за нечия мъка или болка. Тогава започва агресивното поведение.
Тормоз в училище
За съжаление, в днешно време все повече деца се насочват към специалисти поради поведенчески проблеми, които се проявяват главно под формата на агресия.
Тормозът се отнася до насилствени, агресивни действия, които се извършват многократно срещу конкретни деца и имат за цел да причинят психическа или физическа болка и в крайна сметка да ги покорят. Естествено, този процес създава насилници и жертви и последиците за двете категории деца са много. Тормозът причинява различни психологически проблеми и често изисква намеса на специалист.
В юношеството детската агресия може да се превърне в престъпно поведение. Непълнолетният може да участва в престъпни действия, като причиняване на щети на чуждо имущество, дребни кражби, побой на връстници и др.
Причините за агресията
Причините за агресията са много и варират в зависимост от случая. Индикативно е, че може да се дължи на агресията на родителите, които стават модели за подражание, тяхната прекомерна строгост и честите наказания на децата или, напротив, прекомерното им безразличие, напрежението в семейството и в отношенията на двойката, разводите, силни конфликти, подканите от стила "да удариш и ти, не се оставяй", стреса в семейството и т.н. Но каквато и да е изходната точка на агресивното поведение на детето, това, което е важно, е фактът, че дете, което избухва насилствено към други лица или предмети, изпитва силен гняв и психическо напрежение, за което търси начини и възможности да ги освободи.
В някои случаи агресивното поведение намалява с възрастта, когато детето, живеещо в постоянно подкрепяща среда, научава начини за социализиране и приемане на поведение. Не е необичайно обаче агресията да продължи и вместо да отстъпва, тя достига връх.
В тези случаи е добре да се обърнете към специалист, за да може да се помогне на страдащото дете и семейството и да се предотврати по-екстремно поведение през юношеството.