Родителите желаем да отгледаме децата си така, че да се превърнат в щастливи, независими и успешни възрастни. За да постигнем тази цел, първо е необходимо да намерим най-добрия стил и подход на родителстване.


Свръхпротективността не ни е добър приятел в този случай. Родители, които непрестанно кръжат около децата си и правят всичко вместо тях, не им позволяват да сгрешат. За децата е важно да имат възможност да допускат греши и да се учат от тях. Свръхпротективните родители пречат на децата си да развият самочувствие, самостоятелност, независимост, както и способността да решават проблеми.


Повечето от свръхпротективните родители реално не се определят като такива, а като грижовни. Разбира се, децата имат нужда от нашата грижа, но нека тя да е премерена. Ето някои от признаците на свръхпротективното родителство:


 

  • Не позволявате на детето си да се изцапа. По този начин ограбвате игрите му. Децата се цапат, когато играят. Цапат се и докато се хранят и поради тази причина вие предпочитате да храните детето си. 
  • Не се интересувате от мнението на детето ви и често говорите от негово име. Определяте в кои допълнителни дейности да се включва и в какви игри да участва, без да сте обсъдили с него дали има желание.
  • Вършите всичко вместо детето ви. То няма задължения. Дори не си събира играчките, защото вие го правите вместо него.
  • На по-късен етап му пишете и домашните работи за училище, а защо не и курсовите за университета.
  • Току виж и вие уреждате въпросите с работодателя на детето ви. Да, в практиката ми има и такива случаи, колкото и да не ви се вярва.

Като психолог с вече 10 години практика идеално разбирам, че всички тези действия са продиктувани от най-добри намерения. Но прекалената намеса от Ваша страна ще попречи на детето ви да стане независимо и самостоятелно и един ден ще го съдите, че не може нищо да свърши сам, а вината ще е другаде. Има една тънка граница кога един родител трябва да се намеси и кога да остави детето си да се поучи от грешките си.


Разбира се, ако над детето Ви се упражнява физическо или емоционално насилие, не може да оставите нещата така. Но разговаряйте с детето си как и колко вие да участвате в разрешаването на този проблем.


Насърчете самостоятелността като оставите малкото дете да се храни само, дори и да се изцапа. Някои умения се развиват с опита.


Оставете децата да понасят последствията от своите действия. Ако детето ви си е забравило пособията за час по изобразително изкуство, не търчете до училище да му ги носите. Негова е отговорността, не я поемайте вие. Следващия път ще постъпи по-отговорно.


Не съдете детето, когато сгреши. Бъдете до него и го следвайте по пътя му, готови да подадете ръка при необходимост. Спомнете си, че и вие сте били деца и сте грешали. Научете ги да поемат отговорност за грешките си и да не прехвърлят вина върху някой друг. 


Родителството, а не обсебването на детето, ще му помогне то да успее да порасне като зрял възрастен и да успява да се справя с предизвикателствата на живота. Най-доброто, което можем да направим за децата си, е понякога да ги оставяме да понасят последствията. Трябва да намерим баланса кога да се намесим и кога да ги оставим да се справят сами. Независимо от резултата, ние като родители, винаги ще подкрепяме децата си. Въпреки че децата ще грешат, покажете им безусловната си любов. Похвалете ги за усилията и способността да се опитват да се справят самостоятелно.