Осиновяването на деца от еднополови двойки се превърна в тема на деня, предизвиквайки интензивни дискусии и противоречия дори на най-високо политическо ниво. Доколкото ми е известно не съществува законопроект, който дава това право на еднополовите двойки в България.


Какво е осиновяване на дете? Осиновяването на дете е призната от държавата форма на закрила на детето. Детето не принадлежи по закон на приемните родители, без да се изключва осиновяването им от тях като развитие на връзката им или последващото поемане на родителските права върху детето от тях.
Приемното родителство е да се грижиш за дете, чиито родители не могат да се грижат за него, да предложиш своята прегръдка, любовта си, сигурността и стабилността на семейството си на дете, което е било лишено от това. Също така да разбере и помогнете на детето в неговите проблеми и трудности да се развие в емоционално и социално здрав човек. Обяснете на детето причините, поради които не живее с биологичните си родители, подкрепете го емоционално и му помогнете да изгради здрава и пълноценна идентичност.


Ако погледнем литературата, ще видим, че има някои проблеми, някои вярвания, които пораждат опасения относно осиновяването на дете от родители от същия пол. Както се споменава в литературата, има три основни опасения относно влиянието на гей родителите върху децата. Първият страх се отнася до развитието на сексуалната идентичност на дете, което расте в гей семейство. По-специално има страх, че децата, които растат с родители от един и същи пол, ще имат затруднения с полова си идентичност, както и страхът, че децата от хомосексуални родители ще развият хомосексуална ориентация.



Втората категория страхове се отнася до личностното развитие на детето. Изразени са опасения относно психологическото развитие на децата с хомосексуални родители, според което тези деца ще бъдат по-склонни към психологически колапс, ще имат трудности при адаптирането и ще имат по-малко добро психично здраве.


И накрая, третата категория страхове се отнася до социалното развитие на деца с родители от един и същи пол. Изразява се загриженост относно социалното приспособяване на децата, тъй като има опасения, че децата на хомосексуални родители ще бъдат стигматизирани и социално изолирани от своите връстници и че децата от същия пол са по-склонни да бъдат сексуално малтретирани от родителите си или от техните приятели. Тези притеснения и мисли са причините, поради които често чуваме човек в ежедневието или още по-лошо, публична личност да казва „Вярвам, че хомосексуалистите не трябва да имат деца, тъй като това би било пагубно за самото дете“, като по този начин засилваме съществуващите предразсъдъци около този въпрос. Нека да видим какво има да каже литературата и изследванията, които са направени по-горните страхове.


Преглед на съответната научна литература заключава, че сексуалната ориентация на родителите няма измеримо въздействие върху качеството на взаимоотношенията родител-дете, психичното здраве на децата или социалната адаптация. Не са открити разлики по отношение на критични фактори като самочувствие, тревожност, депресия и поведенчески проблеми. Следователно твърденията, че децата на хомосексуални родители не се развиват така добре, както децата на хетеросексуални родители, не намират подкрепа в научноизследователската литература. Напротив, научните открития са съгласни, че хората с хомосексуална ориентация са също толкова годни и компетентни, колкото и хетеросексуалните родители. Освен това, емпиричните изследвания не подкрепят идеята, че хомосексуалното родителство засяга развитието на полова идентичност на детето и няма емпирични доказателства, че присъствието, както на мъжки, така и на женски ролеви модели у дома насърчава приспособяването и благополучието на децата и юноши.


Стотици проучвания, проведени през последните десетилетия, доведоха до съгласие относно факторите, свързани със здравословното приспособяване на децата и юношите. Трите най-важни са: качеството на връзката родител-дете, качеството на важните взаимоотношения между възрастни в живота на детето или юношата (например взаимоотношенията родител-дете) и финансовите и други ресурси, достъпни за детето или юношата. Тези фактори изглежда са еднакви, независимо от сексуалната ориентация на родителите.


И накрая, за социалните взаимоотношения на децата, и особено във взаимоотношенията с връстници, изследванията показват, че подрастващите имат положителни социални взаимоотношения. Изглежда също така, че социалните взаимоотношения на децата не се влияят от пола на родителите или от това дали родителите са заедно или разведени. По отношение на възможността за сексуално насилие от приятели на хомосексуални родители, резултатите от изследванията показват, че гейовете не са по-склонни да малтретират дете сексуално, отколкото хетеросексуалните мъже. Страхът, че децата на гей родители са изложени на по-голям риск от насилие, е неоснователен.


Самочувствието, тревожността, депресията, поведенческите проблеми НЕ зависят от сексуалния избор на родителите. Дали обаче социалната среда на децата извън дома би могла да допренесе за подобни състояния, до голяма степен зависи от обществените нагласи в конкретния социум. Това, което наранява децата повече от всичко друго, е общество, което не приема разнообразието и сляпо се подчинява на нормалността. Отглеждането от хомосексуални родители не засяга полова идентичност на детето по едноизмерен начин. С други думи, учените са съгласни, че хомосексуално ориентираният може да бъде толкова подходящ и способен родител, колкото и хетеросексуалният. С други думи, те казват това, което всички знаем емпирично. Има добри и лоши родители. Но те не са добрите хетеросексуални и лошите хомосексуални.


Въпросът не е дали хомосексуалните двойки имат право на осиновяване. Въпросът е дали децата имат право да имат дом, а не да пълзят в институции. Осиновяването на деца от двойки от един и същи пол е разрешено в 14 от 28-те държави-членки на ЕС.


Следователно според проучванията децата, които растат с родители от един и същи пол, не се различават от децата, израснали с родители от противоположния пол. Следователно страховете, които първоначално се появиха, не съществуват. Изглежда, че за детето други неща са важни за развитието на здрави социални взаимоотношения, като правилни родителски граници, подкрепа и грижа, докато полът на родителите не е причина да пречи на детето да се развива по здравословен начин. Законното право на гей родителите да осиновяват деца е нещо, което ще даде възможност на още повече деца да растат в семейна среда, която ще може да им осигури адекватни грижи и подкрепа.

 

Библиография: 
Farr, R. H., Bruun, S. T., Doss, K. M., & Patterson, C. J. (2018). Children’s gender-typed behavior from early to middle childhood in adoptive families with lesbian, gay, and heterosexual parents. Sex Roles, 78(7-8), 528-541.
Farr, R. H. (2017). Does parental sexual orientation matter? A longitudinal follow-up of adoptive families with school-age children. Developmental Psychology, 53(2), 252.
Goldberg, A. E. (2010). Lesbian and gay parents and their children: Research on the family life cycle. Washington DC: American Psychological Association.
Parks, C. A. (1998). Lesbian parenthood: A review of the literature. American Journal of Orthopsychiatry, 68(3), 376.