Детето в семейното пространство е членът, който се радва на явни привилегии. Той е в центъра на вниманието на родителите си и намира хората винаги на разположение, за да задоволят неговите нужди и желания. С постъпването в училище се губят привилегиите и удобните навици на дома. Начинът му на живот се променя и сега то е изправено пред правила и изисквания, които не са съществували преди.


Детето трябва да се научи да поддържа вниманието си съсредоточено, да седи тихо на мястото си, да отлага удовлетворяването на своите нужди, да се конкурира с други деца, за да спечели одобрението на учителя.


Като се има предвид всичко по -горе, не е изненадващо, че някои деца трудно се приспособяват към първите дни от училищния живот. Много често срещан образ е дете, което плаче, което отказва да се отдели от майката и не я пуска, което заявява отказа си да стане сутрин и да ходи на училище. Тези реакции обаче отшумяват след разумен период от време, когато детето е започнало да се адаптира към изискванията на училищния живот.



За някои деца обаче нежеланието да ходят на училище продължава няколко месеца след началото на училищния живот и не се отказва въпреки усилията на родителите и учителите. Тези деца проявяват различни симптоми, като тревожност, раздразнителност, нервност, плач, затруднено хранене и сън, кошмари, замаяност, гадене, повръщане, диария, главоболие, които обикновено отшумяват, когато родителят се съгласи да задържи детето у дома. Характерна особеност на тези симптоми е, че те се появяват главно през дните на училищния живот и изчезват през уикендите или празниците. В тези случаи започваме да говорим за отказ от училище или фобия, което не бива да се бърка с негативните реакции на децата, когато за пръв път ходят на училище.


Детето с училищна фобия, наистина страда от симптомите си и „замръзва“ от идеята, че трябва да ходи на училище. Така то в крайна сметка прави системни отсъствия за периоди, вариращи от няколко месеца до година. Това дете се чувства в безопасност у дома, близо до родителите и особено майката. Измъчван е от идеята, че трябва да напусне домашната среда и да се отдалечи от нея и измисля различни оправдания, като например факта, че учителят му не се държи добре, че съучениците му го притесняват и т.н.


Причините за отказ от училище са много и варират в зависимост от конкретния случай. Свръхзащитата на майката и тревогата от раздялата с нея, притеснението, че тя може да страда нещо, когато детето е далеч от нея, дисфункционалната структура на семейството и липсата на комуникация между членовете му, безразличието на бащата, са само някои от факторите, които могат да допринесат за тревожността за постъпване в училище.
От друга страна, негативният опит в училище (тормоз и подигравки от съученици, строгост на учителите, намалено представяне) може да доведе до асоцииране на училището с нещо негативно и следователно до фобия към него.


Последиците от отказа на училище са много. Детето, което често отсъства, изостава с уроците и когато най -накрая се върне в училище, не може да се справи като съучениците си. Успехът му се понижава и ударът по самочувствието му е голям. Освен това то се изолира, губи компания и приятели, става обект на негативни коментари от други деца и често води до тревожност.


Но често има последствия за цялото семейство. Отказът на детето да ходи на училище нарушава равновесието и засилва дисфункцията му. Родителите могат да се обвиняват един друг и да създават проблеми в отношенията си. Нещо, което нерядко се среща като явление в кабинета на психолога в хода на семейното консултиране.


Разбираемо е, че необходимостта от незабавна експертна намеса е наложителна. Препоръчва се психотерапия, както за детето, така и за семейството, което ще има за цел плавно завръщане в училище и адаптация към него. Също така терапевтичната намеса трябва да има за цел намаляване на стреса и досадните симптоми и повишаване на самочувствието на детето. В този процес е необходимо сътрудничеството на родители, учители и специалист.