Много родители, наред с всички проблеми и притеснения, съпровождащи детството, често се фокусират и върху социализацията на децата и по-конкретно върху контактите с връстници и взаимодействието между тях.
Социализацията на детето е основен фактор за неговото добро емоционално и психическо развитие, както и за напредъка във всички области в живота. Ето няколко начина да подобрите и насърчите социализацията на детето:
1. Обсъдете това с детето! Много е важно чрез вашия контакт и комуникация с детето да го разберете и да го изслушате. Чрез спокоен и уравновесен разговор можете да разберете защо то страни от другите деца, как се чувства и какво го затруднява. Зад реакциите на детето може да стои силна срамежливост, страх, гняв или дори ниско самочувствие. Много е полезно да приемете всяко чувство на детето, да проявите разбиране, за да можете да му помогнете адекватно.
2. Уверете се, че децата имат правилния модел на подражание! Най-мощният модел за подражание за децата са собствените им родители. Ако нашите малки приятели виждат родителите си да имат приятели и другари, да са податливи на социални контакти, да присъстват на социални събития, да прилагат подходящи социални умения в ежедневието си, тогава е много вероятно те сами да следват тези стъпки. Полезно е да вдъхновявате децата си по този начин, да разговаряте с тях и да им обяснявате за силата и важността на приятелството чрез вашите собствени примери, със собствените си лични преживявания, чрез четене на приказки и истории, чрез ролева игра и други.
3. Организирайте контакти с други деца! Много е полезно да създадете подходящи условия за вашето дете да влезе в контакт с други деца. Можете да се уговорите с други родители и да уредите среща у дома с 1-2 деца (особено ако детето е много затворено) или да се стремите да бъде навън (например детска площадка, творческо пространство). На ранен етап може да се наложи да присъствате с детето, да организирате някои игри, да предлагате дейности, които да му улеснят комуникацията с други хора и да го накара да се чувства в безопасност и увереност. Целта е постепенно родителят да се оттегли и детето да може да играе и да взаимодейства самостоятелно с другите.
4. Много е полезно да включвате детето в групи, за да се научи да си сътрудничи, да спазва правила, да уважава, да споделя. Добре е да оцените влеченията и интересите на детето, в какво е добро и какво харесва и да го насърчите да започне дейност като първа стъпка за връзка с други деца и изграждане на взаимоотношения.
5. За да бъде социализирано едно дете, е необходимо да се чувства уверено и в безопасност. Насърчете го да поздравява хората, които среща, да общува с тях, да прави нещата самостоятелно и отчитайте усилията му. Постепенното му излагане и адаптиране към условията, от които се „страхува“, постепенно ще му помогне да управлява по-добре емоциите си, както и контактите си на социално ниво. Много е важно да застанете до него и да следвате собствените му ритми, без натиск, за да може то постепенно да започне да се „отключва“.
6. Избягвайте етикирането! Характеристики като срамежлив, самотен или какъвто и да е израз, който може да показва затрудненията на детето е добре да се избягват. Децата могат да възприемат тези думи и да почувстват, че се характеризират с нещо, което нямат способността и силата да променят. Повишете увереността им по всякакъв начин, покажете своята увереност и приемете личността му. В края на краищата всяко дете е специално по различен начин и трябва да се научи да обича своята „уникалност“. Ние като родители можем само да подкрепим този процес.
7. Уважете необходимостта на детето да остане само! Всички деца са различни по своему, всяко формира своя собствена идентичност и има своите собствени нужди и желания. Опитайте се да уважавате нуждата на вашето дете да бъде само, да играе самостоятелно или да се занимава с някаква дейност, без това да ви безпокои. Не е нужно да се притеснявате, ако това не се случва постоянно, прекомерно и непрекъснато в ежедневието му.
Ако обаче забележите, че детето ви показва трайни признаци на социално отдръпване за дълго време, показва силно чувство на безпокойство, тревожност и срамежливост, когато се сблъсква с други деца или не може да се справи с определени социални условия, би било полезно да потърсите помощ на експерт в тази област.
