Деница Банчевска е доктор по психология, психотерапевт и клиничен супервизор. Придобила е образованието и опита си в САЩ. Защитила е докторска степен в областта на човешкото развитие и семейната психотерапия. Притежава сертификат за психотерапевт към националната психотерапевтична асоциация на САЩ (ААМFТ).
В продължение на 11 години работи като терапевт, супервизор и научен изследовател към Щатския университет на Охайо (The Ohio State University), където се е учила от водещи в световен мащаб психолози и семейни психотерапевти.
Освен като терапевт, работи и като преподавател и супервизор в областта на психологията, социалната дейност и фамилната терапия. Член е на Българския институт по фамилна терапия, Дружеството на психолозите в България и Българска асоциация по хипноза.
Има богат опит с разнороден тип клиенти. Провежда индивидуална и семейна терапия, включително и с деца. 
Преодоляване на тежки травми и проблеми във взаимоотношенията и ежедневието, справяне със симптоми на сериозни психични състояния, себепознаване и самоусъвършенстване са основните насоки, в които постига успех със своите клиенти. 


От Puls.bg към д-р Банчевска се обърнахме с коментар на важни въпроси, свързани с нежеланите ефекти на социалната дистанция и самоизолиране в условия на пандемична криза.


 - Извънредните мерки заради пандемията с COVID-19 бяха удължени. Свободни сме, а не можем да излезем; в същото време няма къде да избягаме, тъй като навън върлува вирус, опасен за здравето и живота ни; принудените сме да променим навици, начина на живот; заплашва ни и безпаричие... Какви рискове за психичното здраве създава продължителната изолация и въобще цялата тази ситуация, д-р Банчевска?


 

Социалната изолация е само един от стресовите фактори. Създалото се положение има потенциал да повлияе на психиката ни по много начини. Някои от по-очевидните включват напрежение, свързано с промяната, с неяснотата, страх от неизвестното, усещане на принуда и съответно безсилие, страх от загуба на здраве, близки и други, и не на последно място съпътстващите материални трудности, ежедневни ограничения и дискомфорт. Освен това, промените имат тенденцията да усилват вече съществуващи проблеми – било то лични, отношенчески или практични и материални. По какъв начин реагират хората зависи от индивидуалните обстоятелства и личностни особености. 

 

Много от хората, които са затворени със семействата си, страдат от недостиг на лично физическо и емоционално пространство, което води до безразличие или обтягане на отношенията. Ограниченият достъп до външния свят често създава нереалистичното очакване близките ни компенсаторно да задоволяват нашите емоционални и социални потребности. При децата ескалацията на напрежението обикновено е най-бърза и очевидна и на родителите им става трудно да се справят. 

 

Хората, които пък живеят самостоятелно може да страдат от болезнено чувство на самота. Според моите наблюдения това се оказва по-голям проблем за по-екстровертните хора в сравнение с интровертните. Развитието на подобни проблеми зависи в голяма степен и от местоживеенето. Хората, които имат градини, живеещи в малки населени места, които имат достъп до природата или по някакъв начин могат да си позволят да излизат, понасят домашната изолация по-лесно. 

 

За всички ни, обаче, остава реалността, че живеем в един бързо и неочаквано променящ се свят. Човешката ни илюзия за сигурност и предсказуемост на живота се руши и актуализира екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, свободата и т.н. Като цяло, това са обстоятелства, които могат да доведат до усещане за провал, разочарование, дезориентация и отчаяние. 

 

 - Колко дълго бихме могли да издържим подобен начин на живот? Колко дълъг може да е най-дългият период на социално изолиране?

 

Предполагам, че ние хората сме способни да понесем почти всичко, в зависимост от нуждата. Колко дълго бихме живяли в изолация зависи от степента на риск. Човечеството познава и е превъзмогвало далеч по-ужасяващи обстоятелства. Хората са оцелявали по невероятни начини при войни, епидемии, в концлагери и т.н. Да се надяваме, че няма да ни се налага да преоткриваме границите на нашата издръжливост този път. 

 

 - Как бихме могли да смекчим негативите на периода за психиката? Можем ли да излезем от „водата сухи“ и до каква степен, в какво отношение? Можем ли и как да компенсираме социалната дистанция? Технологиите днес ни дават възможности например.


За да сме „добре“, е важно да приемем съществуващата реалност и неизбежните промени и да инвестираме в адаптация към новите обстоятелства. Например можем да реорганизираме времето, навиците и пространството си, за да запазим някаква функционална структура на ежедневието си, да запазим здравословните си навици при променени и ограничени възможности, съзнателно да отделим работа от лично време, да намерим алтернативни механизми за посрещане на емоционалните си нужди и креативни решения на новосъздадените проблеми. Комуникациите през телефон и интернет са пример за заместител на социалните контакти по време за изолация. Те дават възможност и за лични изяви, информираност и т.н. 


Въпреки дискомфорта и рисковете на ситуацията, аз очаквам и много положителни промени. Нуждата ни предизвиква да прекрачим зоната си на комфорт и да открием неизследвани потенциали в себе си. Такива обстоятелства обуславят трансформация на ценностите и начина на живот. Например липсата на контрол над външните фактори ни стимулира да се насочим към изследване и постигане на вътрешен контрол. Осъзнаването на ефимерността на живота дава кураж да последваме мечтите си въпреки съществуващите страхове и несигурности. Много хора може да се преориентират професионално или в личен план към по-удовлетворителни избори. От научните изследвания и клиничен опит знаем, че хора преминали животозастрашаващи обстоятелства докладват за значителни промени към по-съзнателен и пълноценен живот. 


Накратко, кризата носи рискове, както и неочаквани възможности за израстване и развитие. Как ще се справим зависи от нашата адаптивност и готовност за промяна. Важно е да пуснем отиващото си, старото и нефункционалното и с приключенски дух и креативност да посрещнем новите предизвикателства.


 - На какви прояви, усещания трябва да обърнем внимание в този период на затваряне, които може да са тревожен сигнал за разстроено психично здраве и какво следва да предприемем?

 

Повечето хора реагират с повишена тревожност на създадената ситуация. Тази тревожност може да се манифестира през разнообразие от симптоми, включително промени в поведението, настроението и вкусовете, психосоматични проблеми или здравословни проблеми, както и поява или влошаване на психично разстройство. Както винаги, правилото е хората да се обръщат към специалист – психотерапевт или лекар, ако се забележат проявления или настъпят промени, създаващи трудности в нормалното функциониране на човека. 

 

По време на криза промените в настроението, вкусовете, предпочитанията, взаимоотношенията с околните, светоусещането или подходите е вероятно да са повлияни или предопределени от създадената ситуация. Например, възможно е да се почувстваме внезапно охладнели, гневни или необичайно привлечени към партньора си, да се разстройваме по незначителни поводи, да загубим интерес към обичайни занимания или да развием нови интереси. Добре е да сме съзнателни, че подобни промени може да се дължат на извънредните обстоятелства, а не на трайна промяна в нас, връзката или нагласите ни. Съответно, препоръчително е да проявим търпение и да се нагодим, вместо да правим кардинални промени в живота по време на криза. 

 

 - Кои групи хора са изложени на по-голям риск от психично разстройство?


С най-голям риск от психично разстройство са хората, които имат най-големи трудности с адаптацията към новите обстоятелства, хора с компрометирани емоционални и материални ресурси, както и тези с предварително разклатено психично здраве.    

 

 - Как бихте коментирали проблема с насилието сред българското население?


Ескалацията на насилие по време на продължителен и принудителен престой на семействата в ограничено пространство е очаквана. Дължи се на факта, че се покачва напрежението между хората, когато няма достатъчно физическо и емоционално пространство за индивидуалните нужди на всеки. Хората са лишени от обичайните си механизми за регулация на дистанцията помежду си, както и от установените си отводи на напрежение. Като допълнение, повишената тревожност, свързана с кризисната ситуация допълнително увеличава напрежението. Съответно, овладяването на емоционалната реактивност става още по-трудно в тази обстановка и инцидентите на ескалация зачестяват.

 

 - Какви последици – индивидуални и за обществото – ще имат в дългосрочен аспект мерките и въобще случващото се по отношение на психичното и емоционално здраве?

 

Очаквам с интерес да видя как ще съумеем да се справим този път като цивилизация. Надявам се тази криза да ни направи по-съзнателни за нематериалните ни ценности и нужди и да ни помогне да обърнем повече внимание на вътрешният си живот, където е истинската ни сила.