Брачните двойки са предразположени към по-добри стойности на кръвната захар, независимо дали връзката е хармонична или страда от турбулентни периоди.
Такава научна хипотеза предлагат изследователите Катрин Дж. Форд и Ани Робитейл. Според установените от тях данни наличието на съпруг, съпруга или просто съжителстващ партньор може да бъде ключов източник на социална подкрепа и спокойствие.
Не за първи път медицинската наука потвърждава, че има ползи за здравето от брака и/или съжителството, особено за по-възрастните хора. Рискът от диабет тип 2 е свързан с редица измерения на социалното здраве, включително изолация, самота, алиенирани условия на живот, липса на подкрепа и т. н.
Използвани са данни от биомаркери на Английското надлъжно изследване на стареенето (ELSA) – базирана на населението извадка от възрастни над 50 години и техните партньори, които живеят в Англия. От тях се събират данни всяка втора година.
Данните, използвани за проучването, са за 3335 възрастни между 50 и 89 години без предварително диагностициран диабет за период от 2004 до 2013 г.
Извадката включва участници без предшестващ диабет на възраст между 50 и 89 години за периода от 2004 до 2005 г. Съществуващият диабет е определен чрез самоотчитане.
Участниците са поканени на посещение при медицинска сестра след основното интервю съответно през 2004-05 г., 2008-09 г. и 2012-13 г. Взети са им кръвни проби за измерване на HbA1c нива (среден гликемичен индекс в кръвта).
Съответно участниците са попитани имат ли съпруг, съпруга или партньор, с когото живеят. Зададени са им и въпроси, предназначени да измерят нивото на социално напрежение и социална подкрепа в брачната/съжителствената връзка.
Събрана е и информация за възрастта, доходите, заетостта, тютюнопушенето, физическата активност, нивата на потиснатост или депресия, индекса на телесната маса (ИТМ) и наличието на други типове социални взаимоотношения в тяхната социална мрежа (дете, друго близко семейство, приятел).
Данните показват, че от 2004 до 2005 г. около три четвърти или 76% от респондентите са били женени/ съжителстващи с романтичния си партньор.
Анализът на данните във времето показва, че хората, които са преживели брачни преходи (напр. развод), също са имали значителни промени в нивата на HbA1c и рискове от поява на преддиабетно състояние.
Качеството на връзката обаче не предизвиква значителна разлика в средните нива на кръвната захар, което предполага, че наличието на подкрепяща или обтегната връзка е по-малко важно от това просто да имаш връзка изобщо.
Това е наблюдателно проучване, т. е. не може да установи причинно-следствената връзка и има някои ограничения като факта, че значителен брой хора са отпаднали от ELSA между отделните периоди, следователно биомаркерите не са наблюдавани продължително. Съществува и вероятност хората с по-лошо здраве да са по-склонни да се разведат.
Резултатите от проучването предполагат, че брачните/съжителстващите отношения са обратно пропорционални на нивата на HbA1c, независимо от размерите на съпружеската подкрепа или напрежение. По същия начин изглежда, че тези връзки имат защитен ефект срещу нивата на HbA1c.
Повишената подкрепа за по-възрастни хора, които преживяват загуба на брачна/съжителстваща връзка чрез развод или загуба на близък, както и разрушаването на негативните стереотипи около романтичните връзки в по-късен етап от живота, може да са отправни точки за справяне с рисковете за здравето, по-специално влошаването на гликемичната регулация, свързана с брачните преходи при възрастни хора.
Референции:
Katherine J Ford & Annie Robitaille. How sweet is your love? Disentangling the role of marital status and quality on average glycemic levels among adults 50 years and older in the English Longitudinal Study of Ageing. BMJ Journals - https://drc.bmj.com/content/11/1/e003080
