Всички ние носим някаква нагласа за собствените ни способности. Тя определя как ще реагираме, когато сме изправени пред предизвикателство, защото е част от начина ни на мислене.

 

Всъщност, вярванията ни имат толкова силно влияние, че моделират поведението ни и ни тласкат да опитаме отново или да се откажем при първия неуспешен опит.


 

Нагласа за растеж или фиксирана нагласа?

 

Нагласата за растеж се крие в убеждението, че способностите ни могат да се подобрят с времето, дори и да не сме успели в нещо първоначално.

 

За да изградим такава нагласа в детето се иска да поощряваме не само усилието, което полага, но и стратегията, с която подхожда към предизвикателството.

 

От друга страна децата, които са в капана на фиксираната мисловна нагласа, се боят да поемат риск, избягват нови преживявания или се чувстват длъжни да се доказват отново и отново.

 

Всяка мисъл е семе

 

Концепцията за нагласата за растеж е разработена от проф. Карол Дуек от Станфордския университет. Тя забелязва, че с предизвикателствата се справят тези деца, които вярват, че могат да се усъвършенстват.

 

Според нея нагласата за растеж не е даденост и не е предварително заложена. Всъщност, всички ние непрекъснато преминаваме през двата мисловни модела.

 

Нагласата за растеж, обяснява Дуек, е комбинация между умението ни да възприемем обратната връзка, да почерпим от своя опит и да измислим стратегия за подобряване.

 

Как да посеем нагласа за растеж?

 

Преди да възпитаме нещо в друг, първо трябва да сме го възпитали в самите себе си. Добрият пример от родителите е най-въздействащ. Споделете с детето лични истории как като дете сте се справили с различни трудности.

 

Обяснете на детето, че мозъкът расте и се развива през целия живот. Обрисувайте ума като градина, а мисълта като семе, което може да се превърне в плевел или в красиво цвете.

 

Говорете с детето за силата на мозъка и неговата удивителна способност да се променя. Обяснете му, че подобно на мускул, мозъкът се развива, когато опитваме нови и трудни за нас неща.

 

Питайте детето дали се сеща за герои от приказки, книги, филми или игри, които имат нагласа за растеж или пък променят начина си на мислене в хода на историята.

 

Поговорете и за чувствата и за това, че е нормално да сме ядосани или тъжни при неуспех. Трудните емоции идват да ни покажат, че имаме нужда от подкрепа или е дошло времето да променим мисленето си и отношението си.

 

Когато хвалите детето, фокусирайте се върху усилията, които е положило, и най-вече върху стъпките, които е предприело, за да се справи. Всяка насърчителна дума помага на децата да развият положителен вътрешен монолог.

 

Следващият път, когато детето ви се върне с „лоша“ оценка от училище, обсъдете с него какво може да се направи, за да се справи по-добре. 

 

Всеки провал или успех започва от нашата вяра. Нагласата, която имаме, е тази, която предопределя нашите чувства, реакции, решения, действия, мисли. Тя е решаващият фактор, който ни тласка напред при неуспех или ни кара да се чувстваме безсилни и да се откажем.