Ани Коцева практикува психотерапия от две десетилетия. Има опит с човешките преживявания, свързани с много житейски сфери. На Форум бременност и детско здраве ще говори за „възстановяването на порядъка след голямата промяна в живота на семейството: появата на новия човек.
Повече за нея, темата ѝ и времето, когато можете да я чуете, както и да разберете  кои са останалите лектори може да разберете на events.puls.bg.

 

 - Трудно ли се става родител, г-жо Коцева?


 

Ако сме обективни не може да отречем факта, че съвремието ни поднася сериозни провокации по отношение на мисленето за родителството. Живеем в преходна епоха, когато все още се ръководим от традиционните ценности, но обществената нагласа в световен план по темата все по–видимо се променя.

 

Биологичният ни вид е така устроен, че родителството в този аспект – биологичният –  е заложено в генетичната ни програма. Разбира се, че и там може да се срещнат затруднения и това да  се превърне в семейна драма. Но, ако програмата се реализира безпрепятствено, то не би трябвало да има кой знае какви затруднения в това да станем родители.

 

По по–различен начин стои въпросът с приемането и осъзнаването на ролята и отговорностите, в които ни въвежда тази роля. Динамичната социална среда, особено в по–големите градове, често изисква индивидът да бъде все по–конкурентен, за да се реализира успешно. В тази връзка в него се изгражда стремеж към усвояване на все повече „инструменти“, които да подпомогнат този процес. Дава се все повече приоритет на „външното“ – насочено към средата навън знание за сметка на „вътрешното“ – насочено към опознаване на собствения вътрешен свят и готовността да се поеме ангажимент за преминаване на друго социално и личностно ниво – грижата за друго човешко същество. Приема се ,че това все някак си идва с времето и няма как да не се случи – нали така е ставало с поколенията преди нас.

 

 - Кои са А и Б, с които трябва да започнем преди да се втурнем в това приключение?

 

Интересно е, че точно така е формулиран въпроса., защото в последно време все по–актуална става темата за въвеждането на Родител А и родител Б, вместо най–логичното „Майка“ и „Баща“. Новите предизвикателства не правят задачата на съвременния човек по-лесна. Задачата му се усложнява и от факта, че стремежът му да усвоява от всички блага, които се предлагат и са възможни, кара човек да смята, че преди да поеме отговорността да бъде родител трябва да постигне най–доброто като материални възможности, а също, че трябва да има (не)възможно най–добрата подготовка да бъде „идеалният“ родител.

 

Ако погледнем малко назад, допреди няма и десетина години, можем да си спомним как се създаваха първите училища и курсове за родители – от такива за родители очакващи деца, до такива за „най-правилното отглеждане“ на децата. Запълни се една необходима информационна ниша, която беше се появила тогава и даде възможност да се свали нивото на напрежение, защото родителите вече имаха с какво да се сравняват, след като стана ясно, че знанията и уменията на техните  родители не отговарят на променените условия на средата. Този феномен от своя страна доведе до нови тревоги и страхове, свързани с това дали ще успеем да влезем в идеално скроената дреха на „перфектния родител“, която всички тези училища и курсове с най–голяма охота представят пред родителите.

 

И какво тогава да правим? Логичен въпрос. Истината, както винаги, е някъде по средата. Безспорно е добре да имаме мяра да сравнение. Но не бива и да забравяме за нашата уникална генетична програма да бъдем родители. С други думи, ако имаме личностна и социална зрялост, то информацията, която получаваме би допринесла да „сравним часовника“ си и да се ориентираме.

Вътрешното ни чувство за “справяне“ е от голямо значение. За доброто родителстване е нужна най-вече любов. Защото начинът, по който се отнасяме към себе си, към  „вътрешното си дете“ - както напоследък все повече придобива разпознаваемост изразът - почти гарантира, че такова отношение ще имаме и към реалното ни дете.

 

Затова не би било излишно като подготовка да опознаем повече себе си и отношението, което имаме към „неуспехите“ на детето в нас. 


Може да дава любов този, който има любов вътре в себе си и към себе си също!  

 

- А когато не сме подготвени, можем ли да наваксаме и преминем в по-горен клас?

 

Мисля, че един възможен отговор бихме могли да получим и чрез следния въпрос: „Как ставаме опитни?“ Като опитваме, опитваме, опитваме...

 

Нищо ново под слънцето, но само това, че нямаме перфектна подготовка не ни прави лоши родители. Каквото и колкото да учим, само знанието няма да ни даде нужния опит. Съприкосновението с живия живот ни помага да „израстваме“ и да се учим. И нашата готовност за това. Ако имаме силни защитни механизми и постоянно виждаме пречки и препятствия отвън, трудно ще се учим. Нужно е да имаме широко отворени очи, любопитство  и любов. И прошка! Да не съдим твърде строго – нито себе си, нито околните. А увереността, че се справяме ще ни донесе щастливия поглед на детето ни. И това да го научим да минава през трудните моменти в живота. Както сме научили и себе си – с любов! И тогава никаква диплома от никое училище не ще може да замени опита, който сме получили и усвоили.

 

Заповядайте на Форум бременност и детско здраве тази събота и неделя в НДК, зала 3. Към регистрация>>