Ако все още не знаете – и шефовете се управляват. И, за да не попитате, защо подобна тема се публикува в един здравен сайт, ще се обосновем веднага – от шефовете ни често зависи емоционалният ни комфорт, а знаем, че от доброто психическо здраве, работна атмосфера и въобще атмосфера зависи и физическото ни здраве и дори дълголетието ни.
Всички имат шефове, дори и шефовете. Така, че особено в петък преди обяд трябва да сме наясно, че можем да се справим ефикасно с него/нея...
Трудните шефове...
Има един вид шефове, които можем да определим като „трудни”. Да се справиш с „трудния шеф” е истинско предизвикателство, казва Мерилин Пудър-Йорк, клиничен психололог, работещ в Ню Йорк пред изданието на American Psychological Association.
Първо, специалистът по разрешаването на въпросите по стреса на работното място, съветва – трябва да разберете причините, поради които шефът ви проявява трудния си характер. Поведение, което се демонстрира заради високомерие е различно, от поведение, което се проявява в резултат на стрес от претоварване или враждебност, независимо от степента на напрежение. Кой според вас е шефът, с който ще се разберете по-лесно? Естествено, най-труден е този от последния пример – враждебно настроеният независимо от условията...
Второ, трябва да помислите за собственото си поведение към ръководителя си. Въздържайте се от негативни емоции и реакции. Така сами залагате провала си.
Веднъж овладеете ли противопоставянето си на шефа, вече ще можете да поработите върху комуникацията си с него/нея. Колкото по-дълго време сте услужлив, полезен, с позитивен подход, толкова повече изграждате доверие и образ на човек, който може да се справя във всяка ситуация.
Писнало ви е от критиките на шефа...
Писнало ви е от критиките на шефа, още повече защото са неоснователни. Какво да правите? Повърхностната личност, в такъв случай, се конфронтира. Разумната – просто обсъжда проблема с шефа си без да го атакува.
Тук личното его трябва да се подчини на служителя в нас, за да разберем какво всъщност шефът влага в критичността. Оставете назад емоционалността и самозащитата. Използвайте думите му/й като възможност да работите заедно. Все пак сте партньори. Когато сте от една страна на „бойното поле“, единият не може да се приема като жертва, а другият като владетел.
Когато шефът действително е „чешит” и се изпитва доза страх от него и ответната му реакция, освен да се спазва подход, лишен от емоции и противопоставяне, Мерилин Пудър-Йорк препоръчва, да се планира съдържанието на разговора и да се поддържа дипломатичност в комуникирането.
Стресът в работата е висок...
Стресът в работата е висок. Но по-висок е стресът, който изпитват хората при загуба на работата. Всъщност, в по-голямата си част именно този страх се съдържа в стреса на работното място – дали се справяте с работата и дали няма да останете без нея, което особено във време на криза и безработица е...
Трябва обаче да се преодолее това нездраво вътрешно чувство. Когато не мислим за него, де факто се чувстваме по-способни, успяваме да се развиваме и владеем комуникацията с колегите си. Колкото по-малко тревожни се чувстваме, толкова вътрешно по-заредени сме и сме високо мотивирани да работим. Въпреки че повечето от нас смятат, че мотивацията на работното място е реципрочно на сигурността, която предоставя фирмата, всъщност по-добри преспективи за успех показват хората, на които се предоставя повече информация и им се дават повече отговорности в службата, тъй като така те се възприемат за по-малко безпомощни...
Няма как да се избяга от стреса на работното място. Самото човешко съществуване го създава навсякъде. Единственият начин обаче да се управлява стреса, а не той нас, е да познаваме себе си достатъчно добре. Първо, на какъв вид напрежение сме чувствителни, като ум и като организъм. След това – трябва да познаваме добре признаците на стрес и претоварване и взимаме мерки преди още проблемът да ескалира. Всеки човек реагира остро на различни дразнители – един се дразни, че шефът не разговаря с него въобще, друг точно обратното, един работи идеално на музика, друг не понася шума... При всеки човек действа и различна стратегия на атакуване на стреса: почивка, сън, среща с приятели, спортуване, медитиране, градинарство, хоби, планински преходи... Ако това не помогне или не сте намерили своя начин, то тогава консултацията с психолог не е излишна.
