Разликата между агресия и насилие

 

Когато се говори за агресия, най-вече се има предвид поведение, което обикновено е причинено от ярост и/или злоба и се реализира в оскърбителен език, увреждане на нечия собственост, чупене на предмети, самонараняване, нападение над други личности, заплахи и т.н.


 

Не всички форми на агресия обаче са толкова експлицитни. Например, т.нар. „пасивно-агресивно поведение“ може да се прояви като преднамерено игнориране или пък саркастични коментари, забележки и едвам доловими обиди. Въпреки че подобен тип стратегия избягва директната конфронтация, враждебното намерение и желание да нараниш или уязвиш някого остава.

 

Що се отнася до насилието, най-лесно е да се дефинира като под-категория на експлицитната агресия (т.е. като агресия в действие). Съществуват обаче ситуации, в които насилието не е мотивирано от ярост и злоба, какъвто е случаят с отношението на хищника към своята плячка.

 

Разликата между мъжката и женската агресия

 

Докато и мъжете, и жените са почти еднакво склонни да се ангажират с вербална агресия, в почти всяко общество мъжете са били тези, които са преобладаващо въвлечени във войни, престъпни банди и между групови актове на агресия и насилие. Тези наблюдения са толкова стари, колкото е светът, което е позволило на изследователите да създадат ясно разграничение между мъжкия и женския пол във връзка с предразположеността им към подобен тип заплашително поведение.

 

Например, според някои изследователи жените по-често виждат агресията си като резултат от стрес и загуба на самоконтрол, а мъжете – като упражнение на контрол над останалите, причинено от някакво предизвикателство пред тяхното самоуважение или интегритет. Също така жените по-често се чувстват виновни за реакциите си на агресия, докато мъжете по-често са склонни към инструментализирането й като позитивен акт.

 

Мъжете са предимно по-заплашителни от жените

 

Фактът, че мъжете са по-агресивни и склонни на насилие е отразен в самата им анатомия. Например, ръцете на мъжете са средно 75% по-мускулести от тези на жените, горната част на тялото е около 90% по-силна от тази на жените. Допълнително, мъжете са често по-високи, отличават се с по-плътни кости, по-масивна челюст, времето за реакция им е по-кратко, зрителната им острота е по-силна, съотношението мускули/мазнини е по-голямо, сърцето е по-обемисто, кожата е по-дебела, дробовете им са по-големи и т.н., и т.н.

 

Не на последно място, хормоналният профил на мъжете е различен от този при жените. Най-високото ниво на тестостерон при жените е склонно да попада в рамките на ниския диапазон за мъжете, така че хормонът е далеч по-голям фактор за мъжете, отколкото за жените. С други думи, от всички гледни точки, мъжете са по-подходящи за битка и тези умения са селектирани еволюционно.

 

Средата не е без значение

 

Мъже с по-нисък социален и икономически статус са сравнително по-предразположени към сбивания и дребни престъпления. Това не е вярно в същата степен за хората на по-високите социални и икономически нива, където експлицитното агресивно поведение е много по-подтиснато. Последното означава, че антисоциалното поведение, свързано с високите нива на тестостерон, е функция от начина, по който се поддържа доминацията в съответната група.

 

Не само че момичетата са сравнително по-дребни и с по-ниски нива на тестостерон, те обикновено получават и по-силна отрицателна обратна връзка по време на развитието си, когато дръзнат да прояявят директна физическа агресия. Това се превръща в основание да се ангажират с по-индиректна форма, която може да включва не само "пасивно-агресивен тон" и язвителни нападки, но и клюки, разпространяване на фалшиви слухове, разкриване на тайни за някого без тяхното разрешение и т.н.