Раздялата е трудно нещо, особено за хора, които са се обичали, създали са дом и деца. Още по-тежък е разводът за самите деца. По принцип децата смятат, че те са най-големият губещ от разминаването на родителите им. Често на тях им се налага да понесат ред негативи, като битовите проблеми, недоимъкът, дефицитът на време на родителя, при който остават и на другия, който навестяват от време на време, са най-малките. Случва се и много от тях да загубят единия от родителите си с развода, въпреки че той е жив...


Несъмнено децата на разведени родители носят по-нататък в живота си следи на печал и дори несигурност. При някои се развива сериозен комплекс, който ги прави неспособни да създават свой дом и семейство. За щастие, над разведените вече не виси стигмата от преди двадесет години назад например, което рефлектира, колкото и малко да е, в положителна насока децата от разпаднали се бракове да не носят последствията за разминаването на родителите си в обществото и едва ли не да им се търси отговорност за чужди грешки.


Днес и самите родители са склонни да отделят повече внимание на децата си заради промените, които се налага те да изтърпят. Съветът и от страна на експертите към разделящите се съпрузи е да пристъпват към развода като възрастни цивилизовани хора, така че да не разстройват емоционално психиката на децата си в дългосрочен план и не ги превръщат в жертва на собствените си несъвършенства и перспективен брак.



В тази насока ви представяме 5 препоръки, изградени въз основа на най-често допусканите грешки при развод...

1. Избягвайте да използвате детето си за посредник в комуникацията си с бившия ви съпруг/а. Подобна роля е крайно несправедлива и още повече натоварва и без това страдащото дете от раздялата и липсата на адекватно внимание и грижа. Подобно отношение е неприятно дори и след години приключил развод. Детето по никакъв начин не бива да носи последствията от неспособността ви да общувате и да компенсира нежеланието ви да се разберете по даден въпрос с бившия ви любим.
След като срещата или директният разговор ви натоварват, по-добре използвайте други средства, за да се уточните, – пишете мейл, изпратете съобщение или се уговорете по скайп връзка.
Когато се налага да обсъдите даден проблем, свързан с детето, все пак е по-добре да потърсите директна връзка, като правило е да не позволявате ситуацията да излиза извън контрол при гневен изблик отстрана на бившата ви половинка. Запазете спокойствие в името на детето и уверено поискайте да решите въпросния казус, който малко или много засяга и неговото емоционално състояние.

2. Тийнейджърите са особена категория деца. Те изживяват раздялата, въпреки че са по-големи, по-тежко. Не се лъжете по ръста и годините им и не ги вземайте за възрастни, равни на вас... Не търсете съчувствие от тях за това, че сте наранен от бившия си партньор. Те са плод на вашата любов и избор в миналото. Позволите ли си да давате негативни оценки за другия родител пред тийнейджъра, попадате в собствен капан. Вашата роля си остава да бъдете родител, така че не ги обърквайте допълнително, споделяйки им колко гневни и обидени се чувствате. Чувствата си по-добре излейте на приятел, психотерапевт, но не правете детето си ваш съмишленик в негативната критика на експартньора ви.

3. Дори и да ви е трудно, изслушвайте детето, когато то е решило да сподели чувствата си в някаква връзка с другия родител. Не критикувайте бившия си, не му казвайте какво да мисли. От вас не се иска и решение какво то да прави. Много по-важно е да запазите пълноценна връзката си с детето, отколкото да си спестите някоя друга емоция.

NEWS_MORE_BOX



4. Не забравяйте, че дори и да не подхваща темата за посещението си при другия си родител, детето се нуждае да споделя какво му се е случило, какво е преживяло там, докато е било откъснато от вас. Още повече, длъжни сте да узнеете как се чувства под другия покрив и да се погрижите евентуално за емоционалното му равновесие, ако трябва да го защитите... Попитайте, не директно, по-добре започвайки с някакъв общ въпрос, с който да намалите напрежението и постепенно насочете разговора в необходимата посока. Помислете, ако детето ви гостуваше при баба и дядо си или други  ваши близки, щяхте ли да се интересувате как е прекарало времето си с тях. Такова следва да бъде поведението ви и след посещението на бившия ви съпруг/а.

5. Дори и да сте направили някоя от изброените грешки, никога не е късно да поправите стореното. Децата се отличават с невероятното си качество да прощават, стига да не са в онези трудни късни тийнейджърски години, когато гневът се превръща в тяхно почти постоянно състояние.
Важно е да се извините на детето за поведението си, което ще ви спечели приятелство с него задълго. Непременно обаче обяснете в какво смятате, че сте сбъркали и повече не правете същата грешка. Разберете се, в случай, че се увлечете и започнете да критикувате бившия си съпруг пред него, с какъв жест да ви показва, че прекрачвате определените от вас самите граници. Това може да е повдигане на ръка, някаква ключова дума... и видите/чуете ли този сигнал, просто – сменете темата веднага!