За поредна година България се включва в Европейската седмица за тестване за хепатит В, С и ХИВ, която се провежда от 17 до 24 ноември. Информационната кампания „Върни лентата. Спомни си. Тествай се“ е насочена специално към хората, родени между 1945 и 1965 г. (т.нар. baby boomers), при които в миналото е имало повишен риск от заразяване с вируса на хепатит С, тъй като той е открит едва през 1989 г. 

Сред организаторите на кампанията е Сдружение ХепАктив. Разговаряме с неговия президент, Силвана Лесидренска, за това какво ще включва инициативата тази година, както и за проблемите, с които се сблъсква организацията.

 


 - Как събития планирахте за Европейската седмица за изследване за вирусен хепатит и ХИВ т.г.?

 

За втора поредна година нашето сдружение се включва в мрежата от организации, които участват в European testing week. Заедно с колегите от “Здраве без граници”, които работят в областта на ХИВ, ще предоставяме безплатни и анонимни изследвания за хепатит В, С и ХИВ, като работното ни време ще бъде удължено през следващите две седмици. 
Освен чисто практическата страна на инициативата ни, започваме и своя информационна кампания, насочена към поколението, родено между 1945-1965, за което се знае, че е било в повишен риск от заразяване с вируса. Той е открит едва през 1989 г. и до преди това не са били вземани никакви мерки за профилактика. Това на практика означава, че хората, преминали през някои  медицински интервенции като зъболечение, кръвопреливане, операция и т.н. са били изложени на риск от заразяване. Тъй като болестта протича безсимптомно дълги години, единствено кръвният тест може да покаже дали един човек е здрав или не. Повече информация за инициативата може да се намери на сайта на организацията. 

 

 - От години работите активно за преодоляване на стигмата по отношение на хепатит С.  Смятате ли, че у нас вече се говори по-свободно за заболяването?

 

Труден въпрос. Макар да усещам, че като цяло хората са по-отворени да говорят по темата и започват да преодоляват чуждите и собствените си предразсъдъци, все още има моменти, когато чувам от други пациенти, че „ще се подложа на лечение, след като се пенсионирам, защото ако в настоящата ми работа някой разбере, ще ме уволнят“. Или „ аз никога не съм взимал наркотици, как може да ми се случи‘‘. Не е нужно да си имал рисково поведение, за да се заразиш с хепатит В или С, но дори и да е така, никой не трябва да става обект на присмех или лошо отношение само, защото е имал труден момент през своя живот, през който се е заразил. 

NEWS_MORE_BOX

 

 

 - Как определяте цялостното ниво на лечение на хепатит С в България?
 
България е една от малкото държави в Европа, която вече има неограничен достъп до най-новото безинтерфероново лечение. До него обаче не се стигна бързо и лесно, а с цената на двугодишни  усилия от страна на сдружението ни, лекари, пациенти и медии. На моменти борбата ми се струваше едва ли не кауза пердута, особено когато през декември 2016 г. НЗОК постанови всички пациенти да се лекуват приоритетно с най-евтиния медикамент въз основа на „икономическа целесъобразност”. За щастие имахме брилянтен юрист на наша страна, адвокат Елмира Исмаил, която пребори на два пъти дискриминационните критерии в съда. 


Имаме и модерни медикаменти, 15 центъра за лечение на хепатит в страната, така че на този етап, в тази посока няма какво повече да се желае, особено на фона на икономическото състояние на страната ни. В частта профилактика и информираност обаче зее огромна празнина и силно се надявам Министерство на здравеопазването и НЗОК най-накрая да предприемат по-сериозни действия в тази посока, защото в противен случай препоръката на Световната здравна организация за елиминация на вирусния хепатит до 2030 г. в България ще остане химера. 

 

 - Достатъчно застъпена ли е профилактиката или са нужни още усилия в тази насока?

 

На практика профилактика не съществува. Изследванията за хепатит В и С, дори на чернодробните ензими, не са включени в годишния пакет с безплатни изследвания, които НЗОК заплаща, така че ако човек няма силно изразена симптоматика на напреднало чернодробно заболяване, или по свое усмотрение не се е изследва в частна лаборатория, няма как да разбере своя хепатитен статус. Много лични лекари, дори и когато разберат, че техният пациент е с вирусен хепатит, не го насочват към гастроентеролог, а го успокояват с думите „нищо ти няма, от това не се умира”. А данните сочат тъкмо обратното - около 20% от хората с хроничен хепатит В или С ще развият цироза на черния дроб, ако не се подложат на лечение.


 В света на година над 1,3 милиона души продължават да умират от вирусен хепатит и неговите усложнения. За мен е повече от жизнено необходимо медицинският персонал да получава периодични обучения и информация в областта на хепатита, тъй като там нещата се развиха доста през последните години. Да лекува хората с най-доброто и навреме -  не е ли в това смисълът на здравната система? 

 

 - На практика в момента значителна част от активното население у нас би могло да е изправено пред риска да е носител на вируса на хепатит С поради факта, че в миналото кръвта, използвана при кръвопреливане, не се е изследвала за това заболяване. Налага ли това според Вас нуждата от допълнителна профилактика и като цяло повдигане на темата в публичното пространство?

 

Само преди няколко дни пациент, дарявал на два пъти кръв, разказа в репортаж, че не е бил уведомен, че е носител на вируса на хепатит С, независимо че личният лекар е получил писмо от кръвния център. Обяснението било, че нямал неговия телефон!? Говорим за ситуация през 2017 г., когато можем да открием човек за броени минути - социални мрежи, имейл, и т.н. За мен това е престъпно нехайство. Точно заради такива случаи, преди година внесохме предложение в Министерство на здравеопазването за промяна на Наредба 18, която гласи, че кръвният център няма право да уведоми директно пациента, че е носител на хепатит например, а уведомява с писмо личния лекар. Схемата може и да е работела през 90-те години, но в момента ние сме единствената държава в Европа, която пренебрегва правото на човек директно да узнае, ако нещо застрашава неговото здраве и живот, и разчита на претоварените лични лекари да отварят хартиени писма. В голяма част от държавите кръвният център се свързва директно с кръводарителя и му съобщава новината по различен начин - могат да поканят пациента на лична среща или да му изпратят резултата по електронната поща, нерядко го насочват директно и към специализирана клиника, където вече са му запазили час за преглед. Методите ни са морално остарели и е нужна промяна в тази посока, но неразбираемо за мен, предложението ни за актуализация на наредбата не беше прието. Отговорът беше, че системата работи добре. Колко добре и сами виждате.

 

 - Повече от година у нас се прилага т. нар. безинтерферонова терапия. Имате ли наблюдения какъв е ефектът от нея?

 

Наскоро НЗОК изнесе данни, че през 2016 г. 411 пациента са се лекували с новите терапии, като за 2017 г. се очаква техният брой да се удвои. По данни от центровете за лечение на хепатит, с които разполага нашето сдружение, терапиите се понасят изключително добре, дори и от пациенти с тежки увреждания на черния дроб, като процентът на излекуване е между 95 и 100 %.