За битката си с COVID-19 и процесът на лечение и оздравяване разказва Николай Николов, 68 г. - първият пациент с COVID-19 в “Пирогов”, който след близо месец апаратна вентилация бива екстубиран и успешно излекуван. Николай е приет в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” на 22 март 2020 година в изключително тежко състояние и с дихателна недостатъчност. След като го интубират, лекарите установяват положителна PCR проба за COVID-19.
Ето какво разказа той пред екипа на Puls.bg:

 

 - Колко дни беше интубиран?


 

Разбрах, че съм бил интубиран около месец. Това ми казаха, когато ме събудиха. Не помня тези тридесет дни в изолатора на "Пирогов", когато съм бил интубиран и съм дишал чрез апарат за обдишване.

 

 - Как започна заболяването при теб? Какви бяха първите симптоми и как се развиваха във времето?

 

При мен болестта започна като тежка хрема, която за около седмица премина, но след това кръвното ми налягане направо скочи до 220 горна граница за няколко дни. Това също премина, но започна температура и лека кашлица - чувствах се като настинал и с всеки изминал ден ставах все по-зле. Накрая, преди да ме приемат в болницата, спрях да се храня - нямах апетит.

 

 - Кога се почувства наистина зле и започна да се питаш дали не е добре да идеш в болница?

 

Ставах все по-слаб и едвам се вдигах от леглото. Точно това ме уплаши и се съгласих да постъпя в болница.

 

 - Какво се случи в деня, в който те приеха в болницата? Беше ли уплашен? Какво си помисли, когато ти казаха, че трябва да те интубират? Спомняш ли си ясно този момент?

 

 Да, спомням си ясно почти всичко. Когато ме приеха в "Пирогов" и казаха че ще ме интубират, вече не чувствах страх - просто се оставих в ръцете на лекарите.

 

 - Какво е първото нещо, което си спомняш, когато те събудиха? Беше ли ориентиран за време, пространство и кое е сън или реалност?


Събудих се след месец, но това време за мен беше само един дълъг кошмар. Поне това си спомням - кошмарните сънища. Най-напред не можех да говоря, защото бях с трахеостома. По-късно я затвориха. Когато ме събудиха, още не можех да правя разлика между сън и реалност. Бях убеден, например, че вече са ме изписали и се чудех защо лекарите не ме пускат да си отида. След време осъзнах, че това е било сън. В изолатора се чувствах като затворник - не ми даваха да ставам, но аз постоянно се опитвах да го правя, поради което създавах допълнителни грижи на персонала. Тогава още не осъзнавах колко съм слаб. Бях отслабнал повече от двадесет килограма и когато по-късно (след като ме прехвърлиха от изолатора в обща реанимация) за първи път станах от леглото, без разрешение, естествено, след две крачки паднах -  мускулите ми се бяха стопили.

 

 - Как би описал процесът на възстановяването ти в обща реанимация?


Две седмици след като ме преместиха от изолатора в реанимация, вече ходех сам до тоалетна, можех да се храня самостоятелно, а след като ме изписаха се качих по стълбите, (с патерици, но сам) до апартамента - нещо, което не очаквах че мога да направя. След това, с всеки ден силата ми се увеличаваше, разбира се, благодарение на храна, лекарства, тренировки и не на последно място - молитвите и подкрепата на близките ми.

 

 - Как продължи възстановяването ти вкъщи и как се чувстваш към днешна дата?


Сега съм почти във форма, но все още имам световъртеж при лягане и ставане, лесно се уморявам, а жена ми, която би трябвало да е по-добре от мен, защото прекара заболяването много по-леко, сякаш сега е по-зле - има аритмия, отоци по краката, слабост. Възстановяването при нея също отнема доста време.. Това е болест, доста по-различна и по-опасна от грип. Не засяга само белите дробове, но и други органи, и системи. Пълното оздравяване при хората, които боледуват тежко, явно се случва бавно. 


 - На кого искаш да благодариш?

 

Медицинският персонал на "Пирогов" направи всичко възможно да спаси живота ми, както го прави и за всички болни, но аз бях първият от всички интубирани с коронавирус в конкретната болница, който оцеля! Казаха ми, че всички преди мен са загубили битката. Нарекоха ме "чудото на "Пирогов", тъй като състоянието ми при приемането в болницата е било много тежко. Аз също мисля, че оздравяването ми е чудо поради Божията намеса и наистина е така - жив съм поради Божията милост!

Разбира се, не пренебрегвам грижите и високия професионализъм на лекарите реаниматори в болницата, на медицинските сестри и рехабилитаторите, които ме лекуваха. Не бих могъл да опиша колко съм им благодарен!

Радвам се да разбера, че след мен е имало още екстубирани пациенти.

Слава Богу, че повечето хора боледуват по-леко, или изобщо нямат симптоми, но за такива като мен, това не беше така.

 

 - Според теб бяха ли противоепидемичните мерки разумни и ефективни, и какво послание би отправил към читателите на Puls.bg?

 

С мерките, които НОЩ наложи, отложи разпространението на инфекцията - това е безспорно, но не може да бъдем непрекъснато в пълна изолация, докато вирусът се махне. Както се оказа, той не изчезва. Все пак, маските, дистанцията и дезинфекцията, всички тези неща ограничават разпространението на инфекцията. Имаше и прекалено сурови мерки, които за щастие, не се прилагат в момента, но това не е причина за прояви на безотговорност към себе си и близките ни хора. Избягването на претъпкани места, носенето на маска в магазините, градския транспорт и т.н, дезинфекцията и това да пазим тези от близките си, които са най-уязвими към вируса, трябва да останат. И финално: спазвайте правилата, имайте вяра в Господ и надежда, и бъдете смели!