Нана Гладуиш, председател на фондация „Една от 8“, в изповед за кампанията „Продължавам напред“ в подкрепа на жените с рак на гърдата и техните близки.

 

В този живот, мисля, че избрах нелека съдба, но не бих се отказала от нея. Имах трудни моменти. Един от най-трудните беше поставянето на първата ми диагноза рак на гърдата. Бях само на 38, а имах мечти, надежди, малко дете… беше страшно. С тези думи започва разказът на Нана Гладуиш за нейната лична история на жена, преминала през диагнозата рак на гърдата. Нана продължава напред и се посвещава на други жени със същата диагноза чрез фондацията „Една от 8“.


 

Понякога да намериш точния лекар и точното лечение е най-трудното при онкологичните диагнози. 


За първи път повярвах, че имам шанс да оцелея след една знаменателна среща с български онколози в една софийска болница. Няколко седмици след ужаса да стана онкопациент, бяхме поканени в лекарски кабинет. Аз и мъжът ми бяхме поканени да седнем заедно с лекарите. И да разговаряме. И ми дадоха това, от което най-много имах нужда – оптимизъм.


Малко след това заминах за Израел, за диагностика и евентуално лечение и там всъщност, вече на 100% се убедих във възможностите на съвременната медицина. 


Никога няма да забравя, че в моята болница в Израел аз можех да бъда заедно с близките си по време на почти всички лечения и терапии, които са ми извършвали. И това е нещо, което аз си пожелавам да се случи и в България. Да няма рестрикции за близките. Да е твоят близък до теб, да ти държи ръката, да ти донесе вода, да ти поднесе сандвич, да те погледне в очите с усмивка, с оптимизъм. 

 

Ако ние не управляваме болестта, болестта започва да управлява нас! 

Тя дори понякога променя лицата ни,  прави ни груби, зли, ядосани на себе си, на околните. Често в  оздравителната схема  се включват и такива организации като нашата. Щастлива съм, че създадох Фондация „Една от 8“ въпреки многото усилия. Нерядко се срещаме с пациентки, които след поставяне на диагнозата, започват да имат проблеми с децата си, независимо дали са малки или тийнейджъри. Сблъскваме се с  млади жени, които крият от своите майки и бащи, от своите близки. Често един онкологичен пациент с рак на гърдата,  отива на мамолог, защото има бучка или се ориентира направо към хирург. В България, когато една жена отиде на такъв специалист, той почти веднага ѝ дава дата и час за операция.

 

Съвременната медицина е свързана с един по-персонализиран, индивидуален подход

От доста време вече в Съединените щати се говори, че колкото повече се знае за тумора в началото, при поставянето на диагнозата, толкова по-добре може пациентът да бъде лекуван. От миналата година в България и ние като пациентска организация се борихме кор-биопсията да се заплаща от Здравната каса. Защото дебелоиглената биопсия дава повече материал за изследване и на базата на това може да се определи по-точно видът на тумора. Много е важно медицинският онколог да влезе още в самото начало на заболяването. Срещата с него може да доведе до включване на терапия, която да свие тумора.

 

И вместо към мастектомия, да се премине към органо-съхрянаваща операция

Хирургът има също своето място – може би не като първи в лечението, а на по-следващ етап. Онкокомисиите в България би трябвало да изпълняват точно тази функция. Всеки случай да бъде разгледан от различни специалисти, патолог, лъчетерапевт, химиотерапевт, хирург и да се вземе правилното решение още от самото начало. Но дали е така? 

 

Много е жалко през 2021 г. да продължаваме да виждаме толкова много жени в България с мастектомия


Това че една жена може да прикрие липсата на гърда с протеза, с дреха, не означава, че тя има гърда. И тя трябва да живее с това, всяка вечер да се съблича, да ляга до мъжа си, да приема едно тяло, което може би не ѝ харесва. 
Моят призив е, моля ви, не се фокусирайте върху проблема, фокусирайте се върху решението. Трябва да сте убедени, че не сте сами. Има хора като вас. Потърсете ги!

 

Вижте цялата история на Нана