На 30 май отбелязваме Световния ден на борбата с множествената склероза с вълнуващата история и уроци по пътя с МС от д-р Христо Ватев, с когото ви запознахме преди време - лекар, посветил живота си да помага на хората с неговата диагноза да живеят дълъг и качествен живот.

 

Преди малко повече от 23 години, след месеци на тежки нощни дежурства и дни с лекции в Римския Университет “Ла Сапиенца” една сутрин се събудих и установих, че  не виждам и с двете си очи. Спомням си, че бях придружен за преглед при офталмолог. Той ме прегледа и, колкото и да е странно, ме накара да се хоспитализирам. За изследвания, каза. Не било проблем с очите. 


 

Не бях млад, бях на 36 години, с 12-годишен син и много мечти, заключени в чекмеджето. Със сигурност обаче бях готов за реалния живот, бях положил основите за голямата стъпка в кариерата си. Имах всичко, което ми трябваше според законите и правилата. 

 

Едно нещо не бях предвидил. Изследванията бяха категорични, а диагнозата - множествена склероза. 

 

Само няколко месеца преди това бях издържал държавен изпит по неврология, познавах добре тази диагноза. Нелечимо заболяване. Животът ще продължи с осигурена инвалидност. Накратко – мечтите от чекмеджето уверено си проправяха път към кошчето за боклук.

 

Днес, 23 години по-късно, бих казал на по-младото ми аз:  “Вярно е, не реализира всичките си мечти, но постигна други, непредвидими тогава цели,защото работи ефективно, без прекъсвания и с много търпение.” 

 

Множествената склероза е една от най-честите причини за неврологично увреждане при млади и на средна възраст хора. В момента според най-обширното глобално проучване досега на планетата ни 2,8 милиона души живеят с това заболяване. Това означава, че на всеки 5 минути някой някъде по света е диагностициран с МС. За България не познавам точни данни, но в Европа изчисленият процент на разпространение на МС за последните три десетилетия е 83 на 100 000, с по-високи нива в северните страни и съотношение жени : мъже около 2:1. Нашето население е 6 520 000 души към 7 септември 2021 г. Това  означава, че пациентите в България вероятно са около 5400.

 

Познавам някои от тях и бих искал да бъда полезен и на моите съграждани. Имам само един начин да го направя - с моите знания и опит. Няма да е толкова много, но щом бях полезен за диагностицираните с МС в Рим, защо не? 

 

Естествено, интересите ми като лекар и учен в последните 2 десетилетия бяха предопределени от собствения ми път с МС и освен да се погрижа за личното си здраве и да срещна съпругата си - също учен, лекар и пациент със същата диагноза, заедно успяхме да стигнем до редица открития. Заедно с нея и нашата група G.I.S.N. преди повече от десет години представихме така наречения “неврогенен стомашно-чревен тракт” като важен симптом на МС. Днес е признат от Италианската асоциация за множествена склероза (AISM) - единствената организация в Италия, която се занимава  с всички аспекти, свързани с множествената склероза (MS). 

 

Има все повече доказателства, показващи, че динамичните промени в чревната микробиота могат да променят физиологията и поведението на мозъка. Първоначално се смяташе, че познанието се регулира само от централната нервна система. Сега обаче става ясно, че много фактори, които не са пряко зависими от нервната система, включително бактериите на стомашно-чревния тракт, в червата, регулират и влияят върху когнитивната дисфункция, както и върху процеса на невродегенерация и мозъчно-съдови заболявания. Да, неврогенното черво е хроничен стрес за организма, и то вътре в него. През последните години може би сте чували експерти по храносмилането да говорят за „връзката между червата и мозъка“. Но е добре научните изследователи да прочетат и какво са публикували през май на страниците на сп. The Journal Of Clinical Investigation под името „Targeting the gut to treat multiple sclerosis“, .в превод Насочване към червата за лечение на множествена склероза.

Друго важно откритие е, че вече категорично смятаме множествената склероза за заболяване не само на бялото вещество в Централната Нервна Система, а и на сивото, където се наблюдава невронно увреждане, причинено от патологичен процес наречен “екситотоксичност”. И въпреки че 154 години след откриването на болестта не знаем всичко за нея и нямаме нито причината, нито радикално лечение,  две нови неща са сигурни. 

 

Първото е, че  патогенезата на множествената склероза се състои от две фази – възпалителна и невродегенеративна. (Цитирам: Steinman L. Multiple sclerosis: a two-stage disease).  Второто е, че научните изследвания сега са насочени и към двете фази на заболяването.

 

Според нас има и трето. Не е сигурно, но е възможно. Щом множествената склероза е болест на два етапа, две фази, напълно възможно е бъде "спряна" преди втората фаза (невродегенерация). Ако има нещо ново и любопитно е, че ние говорим за още една фаза. Преди невродегенерацията да настъпи се е проявило друго усложнение – феноменът синаптопатия, и така на практика МС вече се разглежда като заболяване на три етапа:

 

1. Демиелинизация;
2. Синаптопатия;
3. Невродегенерация. 

 

Третата фаза зависи изцяло от втората, а втората е следствие от първата. Не можем да спасим миелина, не, затова трябва да спасяваме нервната клетка. Като се фокусираме върху синаптопатията. Ако синапсът остане в добро състояние, няма да дегенерира невронът, не се стига до откриването на т.н. “черни” дупки (Black Holes) при претегляне в Т1 на ЯМР, знак за трайната загуба на аксона. Загуба, която води до мозъчна атрофия.

 

Ако можеше да бъде спряна на първата фаза, болестта би останала в т.н. “доброкачествена форма” на МС. Тоест – нея пак щe я има, не говорим за оздравяване. Говорим обаче само за демиелинизация без загуба на синапси и атрофия на мозъка.

Как бихме могли да го постигнем? В нашата книга “Sclerosi Multipla Addiction” сме написали: “Вредно за нашето здраве е всичко което е неовладян и хроничен стрес.” И обясняваме биохимичните промени, които настъпват в нашия организъм. Защото това което наричаме “стрес” не е просто нервно напрежение. Ако е само това то той изобщо не би бил вреден. Ще бъде “позитивен стрес”, ще има защитни функции,  предизвиква адаптивни механизми. И ще преминава!

 

Но, ако НЕ преминава? Остава в нас и отключва биохимични процеси. Те са не само отделянето на така наречените “хормони на стреса” но и намаляване концентрацията на серотонин – хормонът на щастието. Когато той се изчерпа, се появяват тревожни и панически атаки. Настъпват и промени в глутаматната невротрансмисия в префронталната кора и хипокампуса, като по този начин стресът влияе на когнитивната дейност. В дългосрочен план, резултатът от глутаматната ексайтотоксичност е невродегенерация. Това ново разбиране дава представа и за потенциалните нови лечения на  поредица заболявания, свързани със стреса. МС е едно от тях.

 

Накрая бих казал, че най-ключовото в подхода при МС са именно отношенията между лекаря и пациента. Множествената склероза е изключително разнообразно заболяване и подходът трябва да е внимателен. Никой не печели от негативни прогнози за скорошен фатален изход, каквито с ужас прочетох в български медии и то - изказани от колеги на ключови позиции в държавни институции. Да кажеш, че “МС убива за няколко години” не е само лъжа (неистина), но и стрес! Не е Медицина. Не е Наука. „Научният напредък дължи много на чувствата.“ е казал френския физик Луи дьо Бройл, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.  Физика, не НЕВРОлогия.