Сънят е присъщ за повечето бозайници, птици и риби и за някои безгръбначни. Храктеризира се със забавяне дейността на тялото и организма.

 

Учените спорят дали сънят се е появил като продукт на еволюцията. Изглежда странно, че трябва да прекараме толкова голяма чат от живота си в сън, когато сме най-уязвими. Това е време, в което не ядем, не пием и не се размножаваме.


 

Има какви ли не теории как се е появил сънят, включително и идея, че той ни позволява да пестим енергия или да оптимизираме разхода й, за да сме по-бдителни, когато сме будни.

 

Сънят освен това позволява изчистването на токсини от мозъка и подобрява паметта, а науката трупа все повече доказателства, че той е важен за качеството ни на живот в будно състояние – от регулирането на тегло и емоциите до засилването на имунната система.

 

Сънят е област, която не е изследвана напълно, но едно се знае. Той е изключително важен за нормалното функциониране на тялото.

 

Какво се случва, когато недоспиваме?

Редовното недоспиване може да причини хронична умора, лоши хранителни навици и неефективни физически упражнения. Причината за това е, че редовната липса на сън ви прави по – уязвими на хроничен стрес и може да превърне ежедневните ви физически тренировки неефективни и изморителни.

 

Недоспиването може да повиши апетита ви. Дори единичен епизод на недоспиване (само 4 часа сън) е достатъчен, за да увеличи чувството на глад с 24%. Редовното недоспиване влияе на нивата на хормоните лептин и грелин, които отговарят за глада. Но още по-лоша новина е, че липсата на сън има значително влияние върху инсулиновата чувствителност.

 

Неслучайно хората, които спят по 6 часа на вечер или по-малко, са поставени под висок риск от диабет.

 

Липсата на сън забавя метаболизма. Недоспиването активира редица процеси в тялото, които забавят нашия метаболизъм. Недостатъчното сън води до смущения в регулиране на телесната температура и влияе на нашия базов метаболизъм в покой.