Алкохолните питиета не бива да се приемат като приспивателно средство, защото действието им върху съня далеч не е укрепващо. Това заключават експерти по съня, отчитайки данните от специално проучване на ефекта на алкохола върху механизмите на съня.

 

Посочва се, че около 20% от хората разчитат на спиртните питиета вечер като на сънотворно средство, оповавайки се на седативния ефект на алкохола в ниски дози. Такъв наистина се отчита, но успоредно с негативно въздействие върху качеството и количеството на съня през нощта.


 

В продължение на 5 години екип от университет в Мисури, САЩ, проследява как консумацията на алкохол вечер преди лягане влияе на вродената система на мозъка, регулираща нуждата ни от сън и способността да заспим. Широко разпространената теория, че вечерното питие е надеждно сънотворно средство всъщност е преувеличена и в голяма степен невярна.

 

Алкохолът в ниски дози може да улесни заспиването, но ефектът му върху качеството и количеството на съня е по-скоро негативно в 2 аспекта:

  • Алкохолът действа като диуретик и ускорява образуването на урина като повишава вероятността от събуждане нощем поради силен позив за уриниране. Негативните последствия от този му ефект се засилват при хора, лесно се разсънват и заспиват трудно след среднощно събуждане;
  • Освен това алкохолът повлиява секрецията на хормона на съня мелатонин, който в нормални случаи се секретира в най-високи количества вечер. В дългосрочен план ефектът може да доведе до разстройство на биологичния часовник и да обърка процесите, регулиращи усещането за сънливост или бодрост;
NEWS_MORE_BOX

 

С оглед на получените данни, учените заключават, че ефектът от питието вечер може не само да не е приспивателен, а в някои случаи дори да е напълно противоположен – да има ободряващо действие и да затрудни заспиването.

 

Проучването отчита и ефекта на алкохолната абстиненция върху качеството на съня. Оказва се, че хората, които рязко се отказват от навиците си да пият алкохол вечер, също са изправени пред риск от проблеми със съня. Повишава се рискът от често събуждане нощем поради съкращаване фазата на дълбокия сън при тези хора.

 

Затова всяка промяна на навиците, предхождащи заспиването, следва да бъде постепенна, за да се даде време на организма да пренастрои своя биологичен часовник и да се установи нов и стабилен модел на съня.