Говоренето на сън, познато като сомнилоквия, е странно явление от групата на сънните разстройства като ходенето на сън и нощните страхове. То може да варира от тихо мърморене до шумно викане, думите най-често са безсмислени и несвързани, а епизодите могат да траят до 30 секунди. Говорещият на сън няма спомен за думите си или значението им - те не са съзнателна реч.
 
При заспиване, мозъчната област отговорна за контрола над будността и прехода между будност и сън – вентрикуларната активираща система (RAS) понижава своята активност в полза на VLPO – вентролатералното преоптично ядро. По време на този функционален преход се наблюдават неосъзнати движения (трептения) на крайниците.
 
Навлязъл в състояние на сън, мозъкът преминава през 4 познати стадия, един от които е всеизвестната REM фаза, характеризираща се с активно сънуване и бързо движение на очите.
 
По време на сън, мозъка отделя два мускулно-парализиращи агента – глицин и GABA. Те поддържат мускулите на крайниците, устата и гласните струни неактивни след заспиване. 
 
Учените все още не са единни по темата „защо говорим на сън“, но знаят, че това явление се наблюдава както по време на REM сън, така и извън него – това означава, че говорът не е просто описание или преживяване на съня, а нещо съвършено различно и непознато.
 
Една от теориите, наречена „моторен пробив“ гласи, че поради недостатъчно отделени глицин и GABA, някои хора надмогват по-слабата мускулна парализа и озвучават протичащите в главата си мисли. 
 
Друга теория (позната като „преходна възбуда“) заявява, че говоренето на сън се случва по време на превключването между различните фази на съня.
 
Каквато и да е причината за състоянието, то не се смята за застрашаващо здравето – около 50% от децата до училищна възраст говорят почти редовно в съня си, а около 5% от възрастните продължават да го правят.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Ако обаче сомнилоквия се изпива често от хора над 25-годишна възраст, специалисти от Националната фондация за съня (САЩ) препоръчват консултацията с лекар. Състоянието не е свързано с лудост или психични разстройства, а с количествата стрес, изпитвани от организма. Фондацията разкрива, че според проучванията ѝ, силният стрес, вдигането на температура, лишаването от сън, употребата на алкохол и силни медикаменти преди лягане също са фактори, считани за водещи до сомнилоквия.
 
Контрола над приема на кофеинови и никотинови продукти, избягването на взиране в ярки дисплеи и монитори след мръкване и редовните навици за лягане и ставане доказано понижават случаите на говорене на сън.
 
За допълнителна информация прилагаме следното видео: