Освен големите рискове от сънната апнея, е открита промяна в генетичната активност на организма. Ново проучване разглежда ефектите от обструктивната сънна апнея върху генетиката. Научният труд е публикуван в сп. PLOS Biology.
Често срещано, но трудно забележимо заболяване е сънната апнея. Характерна е с шумно хъркане и липса на въздух по време на сън. Причината за липса на въздух е запушване на дихателните пътища. Стига се до хипоксия или намалено количество на кислород в кръвта. Други симптоми за обструктивна сънна апнея, проявило се през деня чувство за умора, както и болки в гърлото и главоболие при събуждане.
Апнеята, ако не се отстрани, може да доведе до множество усложнения. Повишава се рискън от всякакви заболявания на сърцето или кръвоносните съдове, включително сърдечна недостатъчност и инсулт. Хората с обструктивна сънна апнея имат и по-голяма вероятност за инсулинова резистентност, която е симптом на диабет тип 2. Щетите върху психиката също могат да са значими – заболяването е свързано с депресия и тревожност, както и нарушена способност за концентрация.
Но заболяването може да повлияе на организма на значително по-фундаментално ниво. Сънят, нарушен от апнея, влияе на циркадния ни ритъм, и по-конкретно на гените, който го формират. Активността на гените се афектира от намаляването на нивата на кислород в кръвта, и това може значително да повлияе на поведението на органите в организма.
Научното изследване е проведено от учени в Медицинския център на детската болница в Синсинати, САЩ. Наблюдавана е генната активност в органите през деня, след състояния на апнея по време на сън. Конкретно са следени гените в белите дробове и черния дроб, бъбреците, сърцето, мускулите и малкият мозък.
Циркадният ритъм представлява процес, който определя поведението на целия организъм в 24-часов цикъл. Измененията в такъв ритъм могат да бъдат полезни, като адаптация към външни фактори. Но при сънна апнея и редовна липса на достатъчно кислород в кръвта гените са негативно повлияни.
Наблюдавани са промени най-вече в белите дробове, където над 15% от гените са афектирани от апнеята. Гените от други органи са променени до 5%. А гените, които отговарят за циркадния ритъм, са значително изменени. В белите дробове и сърцето над две трети от тези „циркадни“ гени са променени от апнеята.
Биологичните промени, породени от сънна апнея, се оказват много по-опасни за здравето, с оглед на проучването. Това говори са сериозността на обструктивната сънна апнея и нуждата от нататъшно проучване на състоянието. Но откритията могат да бъдат и начин да се намерят ранни признаци на сънна апнея. Така заболяването може да бъде навременно отстранено, за да не се стигне до усложнения и риск от заболяване.
Референции:
Smith, D. (2023, May 30) Obstructive sleep apnea in a mouse model is associated with tissue-specific transcriptomic changes in circadian rhythmicity and mean 24-hour gene expression. Retrieved 2023, May 31 from https://doi.org/10.1371/journal.pbio.3002139