Сънната парализа представлява краткотрайно възникваща неспособност за движение или говор, която може да се наблюдава както при заспиване, така и по време на събуждане. Въпреки че отминава в рамките на секунди или минути, често е придружена с поява на силен страх и ужас от случващото се или от предчувстие за настъпване на нещо ужасно.

 

Какво представлява сънната парализа?


 

По време на сън нормално в човешкото тяло настъпва пълна релаксация на мускулите, известно като мускулна атония. При сънната парализа обаче това състояние на мускулите изглежда, че продължава, дори когато организмът се намира вече в будно състояние.

 

По време на епизода е възможно да възникне временна неспособност за говор или за движение на ръцете и краката, тялото или главата. Същевременно е налице пълна осъзнатост за случващото се, което става причина за появата на силен страх по време на епизода.

 

Нормално епизодът продължава от няколко секунди до няколко минути и отшумява от само себе си. В някои случаи за неговото прекратяване допринася и контактът или гласа на близко спящия или полагането на екстремно физическо усилие от страна на засегнатия.

 

Честотата на възникване на подобни епизоди варира. Може да възникне само веднъж в живота, но може и да се наблюдава и до няколко пъти в годината, месеца и т.н.

 

Обикновено първият епизод възниква в тийнейджърска възраст – между 14 и 17 г. възраст, като най-често сънната парализа се наблюдава във втората и третата декада от живота и може да персистира и в по-късна възраст.

 

Епизодът на временна неподвижност може да е придружен и от появата на халюцинации – зрителни, слухови, обонятелни. Може да включват и сензитивното усещане за нечия чужда намеса и да имат заплашителен характер. Халюцинации може да възникнат дори при липса на сънна парализа.

 

Въпреки стряскащия си характер обаче е важно да се отбележи, че сънната парализа не представлява сериозно медицинско състояние, когато се остави настрана чисто психологичния момент.

 

Как да разпознаем симптомите на сънна парализа?

  • Наличие на пълно осъзнаване на случващото се по време на сънната парализа;
  • Ясно възприемане, т.е перцепция на заобикалящата среда и предмети;
  • Невъзможност за движение на част от тялото – обикновено това е първото, което стресира засегнатия. В някои случаи тази неподжижност може да се отдаде на чужда намеса;
  • Непреодолим страх и ужас;
  • Сензитивно усещане за „зло” или отмъстително „същество” в стаята. Това чуждо присъствие може да се „види” или просто да се почувства;
  • Усещане за притискане на гръдния кош и трудно дишане. Това усещане може да е чисто сензорно или да се отдаде на някакъв външен натиск и сила;
  • „Необикновени” усещания и възприятия – както зрителни халюцинации, епизодите на сънна парализа могат да са придружени и от обонятелни, слухови и халюцинации с чисто физически характер. Най-често съобщаваните халюцинации включват отваряне на врата, ръмжене на животни, чуване на стъпки по пода, драскане, злокобен шепот, мирис на гниеща плът, усещане за смърт, влага и др. Възможно е и възникване на усещане за преместване, обръщане, чувство за студенина или горещина. Преживявания „извън тялото” също са докладвани.

В кои случаи може да възникне сънна парализа?

 

Епизодите на сънна парализа се свързват със следните състояния:

  • Други нарушения на съня – нарушен режим на сън и заспиване, което се наблюдава често при хроничните инсомнии, при работата на смени, като част от т.нар. нарколепсия, мускулни крампи по време на сън и др;

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

  • Травматично събитие – наблюдава се повишена честота на това разстройство при пациенти страдащи от паническо разстройство и посттравматично стресово разстройство;
  • Биполярно-афективно разстройство;
  • Употреба на определени медикаменти;
  • Медикаментозна и друг вид зависимост и др;

Диагнозата се основава на характерната анамнеза, като в някои случаи е необходимо и полисомнографско изследване.

 

Лечението е насочено към овладяване на подлежащата причина или заболяване, като е различно в зависимост от конкретния случай.