Сънливостта през деня и умората могат да не се дължат единствено на нарушения в съня и безсъние. Някои заболявания имат влияние върху възстановителния ефект на съня и могат да доведат до повишена сънливост.

 

Диабетът нарушава механизмите, по които тялото се възстановява и използва захарите като източник на енергия. След хранене се осигурява разграждане на приетите хранителни вещества до прости захари или глюкоза, които преминават чревната бариера и попадат в кръвообращението. Панкреасът отделя инсулин, който има значение за преноса на глюкозата до клетките, за да може те да я използват като източник на енергия. При диабет панкреасът не отделя достатъчно количество инсулин или не е възможно ефективното му действие в организма, което води до повишаване на кръвната захар. Когато до клетките не достига достатъчно глюкоза и следователно енергия, се наблюдава умора, нарушена способност за концентрация и сънливост. Ето защо неконтролираният диабет води до повишени нива на умора и желание за сън през дневните часове. От друга страна, един от страничните ефекти на терапията за диабет е понижаването на нивата на кръвната захар, което също причинява умора.


 

Недостигът на желязо и желязодефицитната анемия причиняват сомнолентност, лесна уморяемост и нарушения във функционалния капацитет на организма. При ниски стойности на еритроцитите се наблюдава недостиг на снабдяването на тъканите с кислород. Това предизвиква сънливост, умора, болка в главата, нарушения в сърдечния ритъм и световъртеж. Проучване, проведено от Университета в Пенсилвания, е показало наличието на генетична връзка между анемията и безсънието, което подчертава защо се наблюдава сънливост при анемия.

 

Сънната апнея е нарушение в дихателната функция, което се характеризира с прекъсване на дишането по време на сън. То води до силно хъркане, което се редува с периоди на апнея, които могат да продължат между 10 секунди и една минути. Съществена последица от това е сънливостта и умората през деня, тъй като сънят не осигурява необходимото възстановяване. Освен това, сънната апнея предизвиква промени в кръвното налягане и увеличава риска от хипертония. При засегнатите пациенти се наблюдава повишен риск от инфаркт, инсулт, диабет и други хронични заболявания.

 

Депресията и качеството на съня са взаимносвързани. Често при пациентите с депресия се наблюдават нарушения в съня. От друга страна, промените в съня могат да доведат до нарушения във функциите на невромедиатора серотинин, което има значение за развитие на депресия. Прекъсването на съня нощно време може да доведе до изменения в регулацията на стреса и биологичните ритми. Установено е, че при 40% от пациентите с безсъние се наблюдава депресия и при 80% от пациентите с депресия се наблюдават епизоди на нарушен сън. При 20% от пациентите с депресия се установява сънна апнея, докато при 15% от тях е характерна повишаната сънливост през деня.

 

Както хипотиреоидизмът, така и хипертиреоидизмът са свързани с повишена сънливост и умора през деня. При хипотиреоидизъм се наблюдава недостиг на хормоните на щитовидната жлеза, което води до значителна и продължителна умора. Това се дължи на забавянето на метаболизма. От друга страна, хипертиреоидизмът ускорява метаболитните процеси, пациентите стават много енергични и това води до затруднения при заспиване. Всички тези изменения причиняват умора и намаляват възстановителния ефект на съня.

 

Сърдечната недостатъчност се характеризира с повишена уморяемост дори при извършване на ненатоварващи дейности. Това се дължи на пониженото кръвоснабдяване на мускулите, тъй като се нарушава помпената функция на сърцето. Кръвта се насочва към жизненоважните органи, каквито са бъбреците и мозъка. Това води до повишена умора, сънливост през деня и лесна уморяемост дори при най-малкото натоварване.

 

Референции:

https://www.sabervivirtv.com/medicina-general/enfermedades-provocan-sueno-excesivo_7988