Много хора не могат да си спомнят своите сънища. Около една трета от живота си прекарваме в сън и поне 25% от това време сънуваме. По-голямата част от сънуването се случва в REM-фазата на съня. По време на тази фаза очите се движат бързо, но тялото е парализирано. Това може да звучи страховито, но то се случва, за да се предотврати движението по време на сън, което може да има сериозни последици, като падане от леглото.
 
Сънуването не е ограничено само до REM-фазата. Има данни за сънища, които се случват и извън този етап от съня
 
Наличието на лезии в темпоропариеталния възел и междинния префронтален кортекс в мозъка се свързва с невъзможност за спомняне на съня. За радост, повечето от нас нямат този проблем. Защо тогава забравяме сънищата?
 
Мозъкът има ефективен метод за филтриране на информацията, която не ни е нужна. Ако нещо не привлече вниманието ни или не е от важно значение за нас, не го помним. Изследователи смятат, че това се случва и при сънищата. 
 
Вероятно има неврологично различие между тези, които могат да си спомнят своите сънища, и тези, които не могат. 
NEWS_MORE_BOX
 
За да изучат тази теория, специалисти изследват мозъчните вълни на хора, при които има и двата модела. Оказва се, че тези, които успяват да си спомнят сънищата си четири или повече пъти седмично, имат по-продължително понижение в алфа вълните, в сравнение с тези, които си спомнят сънищата си само веднъж или два пъти месечно. 
 
Основата разлика между участниците в двете групи е, че тези, които си спомнят своите сънища, се будят по-често през нощта. От това изследователите стигат до заключението, че пробуждането позволява на информацията от сънищата да се запази в дългосрочната памет. 
 
Необходими са допълнителни изследвания в областта.