За повечето хора спалнята е убежище от напрежението през деня, но за други – спалнята може да се превърне в истински ад.

 

Докато за голяма част от хората сънят е просто ментално изживяване (умът сънува, а тялото е в покой), хората, страдащи от поведенческо разстройство по време на REM фазата (REM sleep disorder), реагират физически на своите сънища. Те не просто движат крайниците си, ами дори стават, говорят, крещят, удрят и ритат, с което могат да се превърнат както в заплаха за самите себе си, така и за техния партньор.


 

Накратко, "сънят" представлява преход между три различни състояния: будно състояние, REM (фаза, с която свързваме сънуването) и N-REM. При някои нарушения на съня, като нарколепсия и парасомния, разграничението между тези три фази се разпада, като характеристиките при едната се пренасят в другата. Учените смятат, че неврологичните „бариери“, които отделят съответните състояния, не функционират правилно, въпреки че конкретните причини за това още не са разбрани в детайли. Но дори при изредените нарушения, хората, които имат ярки сънища, рядко реагират поведенчески на мозъчните си процеси в този момент. С други думи, телата им остават неподвижни.

 

При хората обаче, страдащи от поведенческо разстройство по време на REM фазата, тази телесна парализа липсва. REM фазата е онази дълбока фаза по време на сън, по време на която мозъкът е най-активен (сънува), очите се движат динамично, но тялото е неподвижно. Ето защо изследователите на нарушението се фокусират върху самите механизми, които позволяват на тялото да блокира движенията си, докато е в състояние на REM сън. За съжаление, 80% от хората, страдащи от разстройството, развиват в крайна сметка и неврогенеративна болест от типа на Паркинсон. Ето защо разбирането на точния механизъм е от огромно клинично значение.

 

Доскоро се смяташе, че йонотропните GABA и глицинови рецептори са причината за телесната парализа по време на REM. Учени от Торонто под ръководството на Патриша Брукс обаче демонстрират, че,блокирането на споменатите невротрансмитерни рецептори не води до поведенчески аномалии. Изследователите установяват, че за да се предотврати парализата по време на REM съня, те трябва да прекъснат не само йонотропните рецептори, но и метаботропните GABAB рецептори – съвсем различна рецепторна система, която не действа като йонен канал.

 

С други думи, когато се прекъсне пътят на двигателните неврони към всички източници на GABA и глицин, парализата не се появява, позволявайки на спящият организъм да проявява високи нива на мускулна активност по време на сън. Данните показват, че и двата невротрансмитера следва да са налични, за да поддържат двигателния контрол по време на сън.