Състояние срещано при много хора в удобството на леглата им в комфорта на нощта – по време на сън или при заспиване внезапно се изпитва чувство за падане и настъпва събуждане с неконтролирани мускулни движения.
 
Явлението е познато като „скачане на сън“ или хипнагогичен спазъм. Физиологично, те наподобяват стресовата реакция на подскачане при силна уплаха. Често при настъпването им се отчита ускорен сърдечен ритъм, учестено дишане, изпотяване, често придружени със сетивен шок и уплаха като при падане. Тези сънни спазми се проявяват най-често при хората с нередовен сън.
 
Приема се че около 70% от хората изпитват подобни сензации, като мускулните спазми са концентрирани в горните и долни крайници, по-рядко в мускулите на торса.
 
Съществуват две основни теории за появата на това явление – еволюционна и неврологична
 
Неврологичната теория обяснява настъпването на симптомите по време на заспиване. В мозъка съществуват две системи за контрол – ретикуларната активационна система (RAS) и вентралатералното преоптично ядро (VLPO). Когато RAS е напълно активна, мозъка работи с оптималния си капацитет, вниманието и готовността за реакция са с високи стойности и се поддържа будност. VLPO от друга страна се активизира с понижаването на количеството светлина, настъпването на умора и нуждата от сън. 
 
По време на заспиване VLPO поема контрола над мозъчната активност от RAS. По време на тази транзиция от будност към сън, части от мозъка, които все още отговарят за повишеното внимание могат да свръхстимулират мускулите и да породят спазми и неконтролирани движения. Те са видимото проявление на опитите на RAS да си върне контрол над системата и да продължи будното състояние на мозъка.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Еволюционната теория, макар по-малко популярна в научните среди, има своите корени в историята на човешкия вид. Далечните прародители на човека били примати, пребиваващи дълго време и нощуващи предимно по клоните на дърветата. За тях внезапното заспиване, отпускане на тялото и загубата на мускулен контрол били исещания, тясно свързани с опасността от падане. Смята се, че хипнагогичните спазми са придобит защитен механизъм - рефлекс, който им позволявал внезапно събуждане и възможност за спиране на падането. Макар днешния човек да спи на по-удобни места от дървесните клони, този архаичен релфлекс е все още кодиран в гените му и проявленията му са напълно безобидни.
 
Която и от двете теории да е вярна, най-важното е, че тези явления не са опасни по никакъв начин за изпитващия ги или, в най-лошия случай са опасни, но само за спящия до него човек, който може да бъде грубо събуден от заблудено коляно или лакът в ребрата.
 
 
За допълнителна информация прилагаме следното видео: