Изследването, влючващо 840 000 души и проведено от Университета на Колорадо Боулдър и Харвард представи сериозни доказателства, че хронотипът - склонността на човек да спи в определено време - влияе на риска от депресия.


Според учените след началото на пандемията много хора работят или учат дистанционно от вкъщи, поради което мнозина са преминали към по-късен график  - съответно по-късно ставане от сън.


Доказана е връзката между времето, което прекарваме в сън и влиянието върху настроението ни. Така учените установяват и друга връзка – че дори и ставането един час по-рано е свързано със значително по-нисък риск от депресия.



Предишни наблюдателни проучвания показват, че хората, които си лягат късно вечер са два пъти по-склонни да страдат от депресия, отколкото ранобудните, независимо колко дълго спят. Но тъй като самите разстройства на настроението могат да нарушат режима на сън, изследователите са изпитвали и известни затруднения при установяване на причината.


През 2018 г. един от изследователите в проучването публикува резултати от друго негово наблюдение - сред 32 000 медицински сестри, показващо, че „ранобудните“ са с до 27% по-малка вероятност да развият депресия в продължение на четири години, но това поражда и въпроса: Какво означава да бъдеш ранобуден?


За да се стигне до отговор на въпроса са били използвани и методи като рандомизация по Мендел. При нея се има за цел използване на генетични асоциации, за да се помогне за дешифрирането на причината и следствието.


Известно е, че повече от 340 често срещани генетични варианта влияят върху хронотипа на човека и така генетиката може да обясни 12-42% от предпочитанията ни за това кога да си легнем и колко късно да станем.


Около 1/3 от изследваните се самоопределят като „сутрешни чучулиги“ или продуктивни в по-ранните часове от деня. 9% са в графата и най-работоспособни в късните часове, останалите попадат в средна графа.


Резултатите в трите групи показват, че всеки един час по-рано от средната точка на съня (по средата между времето за лягане и събуждане) кореспондира с 23% по-нисък риск от тежко депресивно разстройство.


Проблемът е, че живеем в общество, съответстващо на стереотипите на по-ранобудните, а при останалите остава постоянното чувство на несъответствие с този социален часовник.


Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/05/210528114107.htm

https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/article-abstract/2780428