Лекият сън се характеризира с лесно събуждане. Това състояние може да затрудни пълноценността на съня, защото не позволява навлизането в по-дълбоките нива на сън. Леко спящият се събужда лесно дори поради малки промени в обкръжаващата го среда. Те могат да включват:

  • Миризми, например при готвене;
  • Звуци, дори тихи;
  • Светлина, като тази от автомобилни фарове или външни улични лампи

Спящият дълбоко често се нуждае от значителен стимул, за да се събуди. Лекарите наричат този стимул „праг на възбуда“. Звънене на аларма, извикване на името или разтърсване на спящия, за да се събуди, са примери за значими стимули, които могат да създадат праг на възбуда. Съществуват няколко стадия на сън през нощта, които включват:

  • Стадий 1: Това е фаза на съня без бързо движение на очите (NREM). Този стадий обикновено е кратък и продължава само няколко минути, докато спящият преминава от будно състояние към сън. Биенето на сърцето, дишането и движенията на очите започват да се забавят при навлизане в период на лек сън;
  • Стадий 2: По време на този етап мускулите стават по-отпуснати и сърдечната честота и честотата на дишане се забавят допълнително. Вторият стадий продължава около 30-60 минути, преди преминаване в стадий 3. Обичайно мозъкът прекарва повечето от повтарящите се цикли на сън в стадий 2;
  • Стадий 3: Този стадий е период на дълбок сън без REM. При него пулсът се забавя и през това време обикновено събуждането е трудно.
  • REM сън: В този период на сън очите се движат бързо. Това движение обикновено започва около 90 минути след заспиването. Сънуването често се случва по време на REM сън и сърдечната честота и кръвното налягане се повишават. През това време активността на мозъчните вълни е подобна на тази в будно състояние.

Обикновено през цялата нощта следват преходи на съня от лек към дълбок сън. Въпреки това, при пациент с лек сън, мозъкът рядко успява да премине през стадиите на по-дълбок сън. В случай на лек сън може да бъде налице различен праг на възбуда от дълбокия сън. Много фактори влияят върху прага на събуждане. Те включват:


  • Времето, което дадено лице прекарва в будно състояние през деня;
  • Мозъчната активност по време на стадиите на съня;
  • Ниво на будност преди заспиване. Например, при нервност или тревожност преди заспиване, събуждането се случва по-лесно

Учените са се опитали да измерят мозъчните вълни като индикатор за това колко дълбоко спи дадено лице и са идентифицирали пикове на мозъчните вълни, известни като „вретена на съня“. Тези пикове на мозъчните вълни предпазват от външни стимули, като звук и светлина, които могат да предизвикат събуждане. Когато дадено лице изпитва повече „вретена на съня“ докато спи, е по-малко вероятно да реагира на външна стимулация.

 

Лекарите обаче не са окрили как да насърчат появата на повече сънни вретена при пациентите. При много от проучванията, свързани със сънните вретена и реагирането на външна стимулация, са използвали гризачи като субекти. Комбинация от промени в тялото, корекции на мозъчните вълни и хормонални ритми влияят върху качеството на съня. Всеки от тези фактори може да играе роля в това дали сънят е лек, дълбок или някъде по средата между двете състояния.

 

Референции:
1. National Institute on Aging. A good night's sleep
2. National Institute of Neurological Disorders and Stroke. Brain basics: Understanding sleep
3. Medical News Today. Light sleeper: Meaning, remedies, and when to see a doctor