Недостатъчният сън, който се натрупва на хронична база, води до значително недоспиване при децата. Ако това се осъществява в продължение на няколко дни се наблюдават дефицити, сходни на тези, които се разултат от пълна липса на сън в рамките на една нощ. Ако недоспиването стане значително и не бъдат предприети мерки за неговото прекратяване и възстановяване на ефективния сън, тялото може да реагира чрез промени в доброволния контрол на бодърстването. Това води до периоди на понижена бдителност и способност за концентрация при децата, спонтанно заспиване и непланирани дрямки, които се определят като прекомерна сънливост през деня.

 

Недоспиването при децата може да доведе до поява на много кратки - с продължителност от няколко секунди, повтарящи се периоди на заспиване през деня, които детето не осъзнава, но могат да доведат до значителни пропуски във вниманието, концентрацията, паметта и бдителността. Съществува връзка между степента на недоспиване при децата и качеството на изпълнение на дейностите, които изискват концентрация на умествения капацитет. Най-значително се повлияват тези, за чието изпълнение е необходимо концентриране на постоянно внимание и когнитивни умения от по-високо ниво - например изпълнителни функции. Понижаването на ефективността на децата в изпълнението на тези дейности е свързано с недоспиването.


 

Последното, от своя страна, включва промени както в продълителността, така и в качеството на съня. Несъответствието на присъщите циркадни ритми с външните фактори, каквито са ученето на смени или ранното започване на учебните занятия, е свързано с дефицити в умствения капацитет и саморегулацията, повишена честота на емоционални и поведенчески проблеми. Друга последица е по-честата проява на рисково поведение и значителни негативни ефекти върху здравето - например повишен риск от сърдечносъдови заболявания, затлъстяване и метаболитна дисфункция.

 

Проблемите със съня в детска възраст могат да бъдат концептуализирани като резултат от няколко причини. Първата от тях е неадекватна продължителност на съня спрямо възрастта и нуждите от сън. Втората се дължи на нарушаване и фрагментиране на съня - лошо качество на съня в резултат на чести, повтарящи се и кратки събуждания по време на сън. Друга причина може да бъде несъответствието на времето за сън и събуждане с биологичния часовник - медиирана от ЦНС хиперсомния, която се характеризира с прекомерна сънливост през деня и повишени нужди от сън. Недостатъчният сън обикновено е резултат от затруднено и забавено заспиване или поддържане на съня - когато се наблюдават продължителни нощни събуждания. При по-големи деца и юноши, това може да се дължи на съзнателно решение и да се намалява умишлено съня в полза на други приоритети като учебни занимания и социални дейности.

 

Основните причини за забавено заспиване и наличие на продължителни нощни събуждания или фрагментация на съня могат, от своя страна, да се дължат предимно на поведенчески фактори. Такива са противопостяване при лягане, което води до съкращаване на продължителността на съня или медицински причини - например обструктивна сънна апнея, която причинява чести, кратки събуждания.

 

Някои групи пациенти са относително по-уязвими към остри или хронични нарушения на съня. Такива са деца с анамнеза за съпътстващи заболявания като наличие на хронична болка или хронични заболявания - например муковисцидоза, астма, идиопатичен ювенилен артрит или други остри заболявания - например възпаление на средното ухо.

 

Други уязвими групи пациенти са тези, които приемат вещества със стимулиращо действие - психостимуланти, кофеин и други или такива, приемащи лекарства, нарушаващи качеството и продължителността на съня - кортикостероиди. Антиконвулсантите и седативните средства също влияят на качеството на съня. Пациентите с психиатрични разстройства, включително разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност - ADHD, депресия, биполярно разстройство и тревожни разстройства са склонни към повишен риск от нарушения в качеството и продължителността на съня. Децата с нарушения в неврологичното развитие като аутизъм, интелектуална изостаналост, слепота и някои хромозомни синдроми са засегнати от нарушения в режима и качеството на съня поради влиянието на различни фактори.

 

Безсънието се определя като затруднено започване и/или поддържане на съня, което се наблюдава въпреки наличието на подходящи за възрастта време и възможности за сън. Това води до ннарушаване на способността на децата да извършват ежедневните си дейности и влияе на качеството на живот на семейството. Последиците могат да бъдат:

  • Умора;
  • Раздразнителност;
  • Липса на енергия;
  • Нарушения в когнитивния капацитет;
  • Промени в настроението;
  • Затруднения в училищните занятия. 

Безсънието може да бъде с краткотраен и преходен характер - това се наблюдава обикновено при наличие на различни събития в ежедневието и семейния живот, които влошават ритъма на съня на децата. Също така, безсънието може да се наблюдава за продължителен период от време - хронично безсъние, при което са характерни по-значителни последствия за здравето.

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020