Проф. д-р Иван Стайков е завършил медицина в  МУ-София през 1988 година. В периода 1991 - 2006 г. работи в Клиника по неврология - нервно-интензивно отделение при УМБАЛ “Царица Йоанна”. От 2006 г. до момента проф. Стайков е началник Клиника по Неврология към МБАЛ “Токуда Болница София”. 
 
През 1993 г. придобива специалност по неврология.  През 1998 г. му е присъдена научната степен “Доктор по медицина” от Медицинския факултет при Университета в гр. Берн, Швейцария. 
 
От 2005 г. има призната правоспособност по ултразвукова диагностика на нервната система от МУ-София. Същата година му е присъдено научното звание старши научен сътрудник II степен – доцент по неврология. Има завършена магистратура по здравен мениджмънт.
 
От 2011 г. има призната правоспособност по отоневрология от МУ-София.
 
През 2015 г. придобива акдемична степен професор.
 
Проф. Стайков има международни специалисации в гр. Берн, Швейцария, Флорида, САЩ, гр. Линден и гр. Фрайбург, Германия, както и в болниците на Корпорацията “Токушукай” в Япония.
 
Член е на Българското дружество по неврология, на Българската асоциация по ултразвук в медицината, на Европейското дружество по невросонология и мозъчна хемодинамика и на Световната асоциация по мозъчен инсулт. 
 
 
- Проф. Стайков, колко важен е сънят за нашето здраве? Какво се случва в организма по време на сън?
 
Медицината на съня е била пренебрегвана много дълго време. Тя е ново направление в областта и не е толкова позната, особено в България. 
 
Сънят е изключително важен за здравето. Всъщност, ние прекарваме около 1/3 - 1/4 от живота си в сън, което е около 30%. По време на сън се случват множество процеси, които могат да доведат до влошаване на здравето в краткосрочен и дългосрочен аспект. 
 
- От колко часа сън се нуждаем, за да сме здрави? И какво означава „качествен сън“?
 
Нуждата от сън е доста индивидуална, но все пак има и параметри относно количеството, които гарантират добро здраве. При хората, които са между 30 и 60 години, за норма се счита между 6 и 8 часа. Колкото повече остаряваме, толкова повече нуждата от сън намалява. При децата тя е най-голяма. При новородените е нормално 16 часа от денонощието да преминават в сън, докато за хората, които са навлезли вече в 9-та декада от живота си, сънят под 6 часа е достатъчен. 
 
Регистрирането на съня се измерва със специална апаратура, „полисомнография“. Това е т. нар. полисомнографски запис, който се провежда нощно време. Необходими са около 6 до 8 часа запис. 
 
Изследването по време на сън регистрира множество показатели. Сред тях са бързите очни движения, движенията на мускулатурата, както и степента на нейната отпуснатост, насищането на кислород в кръвта по време на сън, дихателните движения на гръдния кош и корема. Прави се електроенцефалографски запис, който позволява да видим различните стадии на съня. 
 
За качествен сън приемаме този, при който човек сутрин се чувства отпочинал, бодър през деня и липса на дневна сънливост.
 
- Какво представляват нарушенията на съня? Какви видове биват те и по какъв начин засягат качеството на съня?
 
Според новата класификация множеството видове нарушения на съня са групирани в осем групи. Най-често срещани са тези от групата на инсомнията – безсънието; групата на дихателните нарушения, свързани със съня; групата на двигателните нарушения, свързани със съня; групата на т. нар „циркадни нарушения“, групата на парасомниите и т. н. Всички те са групирани и са над 80 вида. Доста трудна е диагностиката и изисква специално обучение и е специална част от медицината. 
 
Всяко едно от нарушенията на съня засяга в по-малка или в по-голяма степен качеството му. Безсънието е една голяма група, в която влизат психо-физиологична инсомния, остро настъпила инсомния, инсомния при нарушение на хигиената на съня, парадоксална, хронична инсомния. Тези видове безсъние имат специфични параметри, които са не само по отношение на оплаквания, но и по отношение на полисомнографски параметри, които ние отчитаме. 
 
При безсънието е характерна увеличената латенция на заспиването, т. е. заспиването е много бавно. На второ място, сънят е много фрагментиран, той е с чести събуждания, като някои от тях дори не се осъзнават. Характерно е и ранно събуждане сутрин с чувството на недоспиване и съответно патологична до хронична умора през деня, когато това се трупа с течение на времето, понякога в продължение и на години. 
 
Като пример за нарушение на съня сред младите хора основно е нарушена хигиена на съня. Под хигиена на съня се разбира дали се спазва биоритъмът на организма. Когато сме млади, доста често се случва да си лягаме към 01:00 – 02:00 часа през нощта, сутрин трябва да станем рано или спим до по-късно. По този начин се обръща ритъмът на съня, което, ако продължи в по-зряла възраст, то действително нарушава тази хигиена на съня и настъпва тежко безсъние. 
 
Най-честото дихателно нарушение по време на сън е обструктивната сънна апнея, с която се сблъскваме всеки ден. Това е дихателно нарушение и представлява намаляване и спиране на дихателния поток в рамките на 10 и над 10 секунди. То обикновено е съпроводено с хъркане и първо го разпознават жените на съответните пациенти. Нарушението се среща почти 2,5 – 3 пъти по-често сред мъжете. 
 
Профилът на пациент, засегнат от сънна апнея, е от мъжки пол, с наднормено тегло, обикновено пациентите са млади, макар че състоянието се влошава с възрастта. Може да има лицево-челюстна аномалия. С течение на времето такива пациенти имат високо кръвно налягане, повишава се резистеностността към инсулина – могат да развият диабет поради наднормено тегло. От няколко години насам сънната апнея вече е официален рисков фактор за инсулт – рискът се увеличава с около 2,5 пъти. 
 
Значително се повишава и рискът от развитие сърдечносъдови заболявания. За жалост, пациентите сами не могат да установят това нарушение, отчитат го през деня, когато започне да им се доспива, като в най-тежките ситуации заспиват, докато шофират. Около 15 – 25% от катастрофите в глобален мащаб са вследствие на заспиване зад волана, а за голяма част от тях причина е обструктивната сънна апнея
 
Понякога по-тежко изразените случаи са придружени с паника, породена невъзможността да се поеме въздух, и с чувство на сърцебиене, но това не се случва толкова често.
 
Двигателните нарушения са друго много често срещано нарушение на съня. Характерен пример е синдромът на неспокойните крака, който е доста непознат. Това е типично неврологично страдание с много трудна за разбиране патология и патогенеза. Патогенезата е т. нар. „желязо-допаминов модел“ и представлява неприятни усещания в долните крайници – в подбедрицата и стъпалата. Това става нощно време при покой и продължава през първата половина на нощта, през втората половина вече го няма. 
 
Има различни описания на оплакванията отстрана на пациентите. Те са от дърпане, затопляне, болка, крампи до, както мнозина го описват, усещане за „съклет“, когато си легнем. Този „съклет“ предизвиква движения в крайниците, появява се нужда да масажираме краката, да ставаме и да се разхождаме или пък слагаме краката под топла или студена вода, за да се облекчат симптомите. Това се случва за много кратко време, след което те пак се появяват. Състоянието може да бъде подлудяващо и влошава съня. Оплакванията обикновено преминават през втората половина на нощта. Поради тази причина, то се нарича „циркадно нарушение“, т. е нарушение на циркадния ритъм
NEWS_MORE_BOX
 
Добрата новина е, че има специфично лечение, което е много бързо, много качествено, стига да бъде извършено правилно. От основно значение, разбива се, е и правилната диагностика. Най-добре е тя да се направи е полисомнографска лаборатория. 
 
Има и по-редки нарушения като нарколепсията, която представлява внезапна загуба на тонус с падане и заспиване през деня. Тя също има своята диагностика и съответно лечение. Въобще, нарушенията на съня са много разнородни и в никакъв случай не могат да бъдат унифицирани и да се каже, че дадено хапче помага за всички – няма такова хапче. 
 
Много внимателно трябва да се разглеждат, тъй като някой медикамент, който един човек приема за дадено нарушение, при друг може да доведе до влошаване на състоянието. Например, ако става дума за някакво сънотворно, то има много негативен ефект при пациенти с обструктивна сънна апнея. Ефектът е още по-силно хъркане, дишането насън спира за по-дълго и на сутринта пациентът се чувства още по-зле.