Депресията, известна още като депресивно разстройство, е често срещан и сериозен медицински проблем, имащ негативно влияние върху начина, по който се чувстваме, мислим и функционираме въобще. Епизодичната поява на чувство за тъга и отчаяние е свойствена за човешката природа, но когато оплакванията продължат по-дълго време и пречат на ежедневната активност, тогава е налице разгърната картина на същинската депресия.
Симптомите на депресия могат да варират по тежест от леки до тежки и включват:
- Чувство за тъга или понижено настроение;
- Липса на интерес или удоволствие от занимания, които преди са носили радост;
- Промени в апетита – загуба на тегло или качване на килограми, което няма ясна връзка с определен хранителен режим;
- Липса на енергия или бърза умора;
- Увеличаване на безцелната физическа активност или забавяне на движенията и говора (неща, които стават видими и за околните);
- Чувство за безполезност или вина;
- Мисли за смърт или самонараняване;
- Проблеми със съня – загуба на съня или повишена сънливост.
Въпреки сериозната си значимост, депресията е лечимо състояние. Важно е рано да се открият първите признаци, един от които често е нарушеният сън.
Връзката между нарушенията в съня и депресивното разстройство често е двустранна. Както разстройствата в съня могат да провокират или изострят депресивната симптоматика, така и депресията може да е свързана с определена патология на съня. Нарушението на съня може да е първи симптом на наличието на депресия, в други случаи депресивната симптоматика е вече налице. Факт е обаче, че проблемите със съня са свързани с по-тежко протичане на депресивния епизод.
Недостигът на сън, известен още като инсомния, е по-разпространен сред хората, страдащи от депресия. Проучвания показват, че хората, страдащи от инсомния имат 10 пъти по-висок риск от развитие на депресивна симптоматика, в сравнение с хората, които спят добре. Проблемите със съня могат да засягат както неговото настъпване, така и неговото поддържане, чувството за отмора, които носи или наличието на дневна сънливост. Най-висок е рискът от поява на депресия, когато са нарушени настъпването и поддържането на съня.
Установена е връзка между обструктивната сънна апнея и появата на депресия, като при хората, страдащи от депресия се установява 5 пъти по-висок риск от поява на това нарушение. Проучвания показват, че използването на апарати за позитивно налягане сред пациентите, страдащи от обструктивна сънна апеня, за една година е подобрило и тяхната съпровождаща депресивна симптоматика.
Асоциация с депресивното разстройство се открива и при пациентите, страдащи от синдром на неспокойните крака.
Проблемите със съня в посока на инсомния или повишена сънливост имат значение и в по-ранна детска или юношеска възраст. Установено е, че при децата с депресия, които страдат от недостиг на сън или хиперсомния, депресивният епизод е по-тежък и продължава по-дълго време. Проучване сред децата между 11- и 17-годишна възраст открива наличието на строга корелация между проблемите със съня и наличието на депресивно настроение.
Връзката между депресията и съня се обяснява също и с общото им повлияване от промените в продължителността на деня и нощта, в частност на светлината и мрака. Тези промени, които настъпват през есента със скъсяването на деня и намаляване на „светлите часове” водят до промени в циркадианния ритъм на организма, на който са подвластни както хормоналната секреция, така и секрецията на мелатонин. Това е вероятната причина за настъпването на т.нар. сезонно афективно разстройство, известно още като „зимна” депресия. Неслучайно увеличаването на деня, което започва през пролетта е свързано с отшумяване на депресивните симптоми.
Спазването на правилен режим на сън и заспиване, редовната експозиция на слънчева светлина, умерената физическа активност през деня, избягването на кофеина и алкохола са само част от нещата, които можем да предприемем за да подобрим нашия сън, а с това и да намалим риска от поява на депресия.
