Сънят сам по себе си представлява един от основните жизнени показатели, отразяващ качеството ни на живот като цяло. Тъй като всеки човек прекарва средно една трета от своя живот в сън, неговото качество и достатъчно количество е критерий и условие за здравословно и пълноценно функциониране.

 

Прието да се смята, че средно необходимото количество сън в денонощието варира в рамките на 7-8 часа. Но всъщност мнозина не поставят неговото значение като приоритет в своето ежедневие. Помним ли изобщо какво е да се събудим отпочинали?


 

За да се усложни още повече постигането на пълноценен сън на помощ идват стимуланти като кафе и други енергизиращи напитки, с които често злоупотребяваме през деня, шумът и светлината, които идват от всевъзможни електронни устройства и дълго време ни пречат да заспим вечерно време и не на последно място всякаквите по форма и вид аларми, които сме приспособили, за да прекъснат и без това недостатъчното и повърхностно подобие на сън, което сме имали. Всичко това интерферира и оказва влияние на нашия циркаден ритъм, на който се подчиняват много от физиологичните процеси в организма ни. Крайният резултат е повишаване на риска от развитие на затлъстяване, захарен диабет, хормонални промени, повишаване на сърдечносъдовия риск, появата на депресия и най-общо намаляване капацитета на нашето когнитивно функциониране.

 

Количеството сън, от което се нуждаем зависи както от възрастовата група, в която се намираме, но също и от всички онези фактори като работа, стрес и прочие, които поставят допълнителни изисквания към нашата почивка.

 

Тъй като сънят има доказана роля в опознавателните процеси, в изграждането на синаптични връзки и придобиване на отговори дори на неизпитани до този момент предизвикателства, неговото значение за новородените и въобще за подрастващите е неизменно. Не е случайно именно разпределението на фазите на съня в този период, като преобладаваща е дълбоката NREM-фаза, чията роля се спряга именно с развитието на когнитивната сфера. С напредване на възрастта, от друга страна, все повече преобладава повърхностната REM-фаза, което обяснява значително по-повърхностния сън и честото будене в ранните сутрешни часове при по-възрастните хора.

 

От колко сън се нуждаят хората в различа възраст?

Няма точни цифри и рамки, в които може да се сложи всеки човек именно поради многообразието от фактори, които оказват влияние. Въпреки това препоръчителният брой часове в зависимост от възрастта е следният:

  • Новородени (0-3 месеца) – от 14 до 17 часа всеки ден;
  • Кърмачета (4-11 месеца) – от 12 до 15 часа;
  • Ранна детска възраст (от 1 до 2 г.) – от 11 до 14 часа;
  • Предучилищна възраст (от 3 до 5 г.) - от 10 до 13 часа;
  • Училищна възраст (от 6 до 13 г.) – от 9 до 11 часа;
  • Тийнейджърска възраст (от 14 до 17 г.) – от 8 до 10 часа;
  • Младша възраст (от 18 до 25 г.) – от 7 до 9 часа;
  • Възрастни (от 26 до 64 г.) – от 7 до 9 часа;
  • Напреднала възраст (65+) – от 7 до 8 часа.

Необходимо е всеки човек да изследва по възможност точното количество сън, след което се чувства отпочинал. Воденето на дневник на съня също има полезна роля като по този начин най-лесно се откриват факторите, които смущават и пречат на съня ни. Подобно на здравословната храна и редовното физическо натоварване, ролята на пълноценния сън също не бива да остава недооценена, а дори напротив.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как да подобрим съня си?

Отговорът до голяма степен зависи от изграждането на правилни навици:

  • Лягане по едно и също време всеки ден, дори през уикендите;
  • Изграждане на своебразен ритуал преди лягане с постепенно намаляване на околната светлина и намаляване на физическата акативност;
  • Редовна физическа активност през деня;
  • Избягване на консумацията на алкохол и енергизиращи напитки преди сън;
  • Изграждане на комфортна среда за сън – настройване на подходяща температура, максимално ограничаване на източниците на шум и изкуствена светлина;
  • Избиране на удобни за сън матрак и възглавници;
  • И най-важното –  сънят трябва да се превърне в приоритет.