Обструктивната сънна апнея е потенциално опасно, сериозно нарушение на съня. Проявява се с епизоди на силно хъркане, прекъснати от внезапно силно намаление или спиране на въздушния приток към белите дробове. Последното е свързано със силно намаление на кислородното насищане в кръвта, което е причина за повишаване на риска от възникването на усложнения отстрана както на сърдечносъдовата, така и на мозъчносъдовата система и др.
Комбинацията на подoбни нощни епизоди с наличието на повишена дневна сънливост е известна под името синдром на обструктивна сънна апнея.
Каква е причината за възникване на обструктивната сънна апнея?
В основата стои настъпването на колапс на меките тъкани, изграждащи т.нар фаринкс. В това число влизат мекото небце, увулата ( израстък, който „виси” от мекото небце), езика и тонзилите. Всяко ограничение на въздушния поток води до увеличаване на налягането върху лумена на фаринкса и колапс на прилежащите меки тъкани.
Възможни причини са:
- Анатомични особености: уголемени сливици (особено в детска възраст), език, меки тъкани; удължено меко небце; неправилна позиция на горна и долна челюст и др.;
- Намалена невромускулна (рефлексна) активност по време на сън, което е причина за намалено подаване на въздушния поток към горните дихателни пътища.
Рискови фактори са:
- Наднормено тегло;
- Хронична назална конгестия;
- Тютюнопушене;
- Високо артериално налягане;
- Захарен диабет;
- Бронхиална астма;
- Фамилна предиспозиция;
- Мъжки пол;
В какво се изразява обструктивната сънна апнея?
Когато по време на сън, настъпи колапс на меките тъкани, изграждащи фаринкса, настъпва временно ограничаване или спиране на въздушния приток за интервал от 10-20 сек. Това води до намаляване на кислородното съдържание в кръвта и увеличаване нивото на въглероден диоксид. Последното представлява възбуден сигнал за мозъка, който води до внезапно „събуждане” на организма, с цел отново възстановяване на дишането. Тези събуждания обикновено са съпроводени с едно или две дълбоки вдишвания или със сумтене, давене или задъхване.
Подобни епизоди могат да възникнат от пет до 30 пъти в рамките на час и могат да продължат цяла нощ. Обикновено са толкова кратки, че рядко остават запомнени от човека и самият той може да смята съня си за пълноценен.
Кои са симптомите на синдрома на обструктивна сънна апнея?
- Хъркане – хабитуално, силно, често пречи на съня на околните;
- Епизоди на внезапно спиране на дишането, при което хъркането временно спира и отново започва след освобождаване на дихателните пътища;
- Чувство за задъхване или задавяне, което води до краткотрайно събуждане на пациентите;
- Често уриниране нощно време – никтурия;
- Инсомния – невъзможно заспиване или непълноценен по качество и количество сън;
- Чести събуждания или завъртания в леглото;
- Сутрешно изтощение, равносилно на вечерната умора;
- Сутрешно главоболие;
- Сухо или болезнено гърло на сутринта;
- Ексцесивна дневна сънливост – в ранните стадии на заболяването само по време на спокойни занимания, впоследствие и по време на физическа активност;
- Дневна умора;
- Нарушена концентрация и памет;
- Промени в настроението – депресия, безпокойство и др.;
- Сексуална дисфункция – намалено либидо, импотенция;
- Гастроезофагеален рефлукс;
- Повишено кръвно налягане;
- Повишен риск от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти.
Как се поставя диагнозата?
Решаващи за поставяне на диагнозата са анамнезата за чести хъркания, временни спирания на дишането и повишена дневна сънливост, клиничното изследване за наличие на анатомични особености и фактори, които ограничават въздушния поток, както и резултатите от изследването на съня - метод, познат още като полисомнография. Последното изследване представлява златен стандарт в диагностиката на обструктивната сънна апнея.
Какво е лечението?
Лечението на обструктивната сънна апнея изисква на първо място редуциране на рисковите фактори, които могат да бъдат причина за поява на състоянието, в това число най-вече редуциране на наднорменото тегло.
Съвременната терапия включва използването на средства, които създават продължително позитивно налягане на въздушния поток, преодолявайки по този начин колапса на меките тъкани и освобождавайки дихателните пътища.
Съществуват и средства за механично поддържане на свободни дихателни пътища нощем посредством издърпване на долната челюст напред или поддържане на определена позиция на езика и др.
В някои случаи се налага и хирургична намеса, особено когато се касае за анатомична аномалия, уголемяване на тонзилите в детска възраст и др.
