Състоянието на обърканост при събуждане или непосредствено след ставане представлява едно от нарушенията на съня. Характеризира се с необичайно поведение или дезориентация на събудилия се, като често последният може да няма спомен за случилото се. В някои случаи това води до сериозно притеснение в околните, особено когато се наблюдава в детска възраст.

 

Какво представлява този вид нарушение на съня?


 

Състоянието се характеризира често с поява на дезориентация за място или за действие след събуждане. Поведението на събудилия се може да включва:

  • Забавена реч;
  • Нарушена и забавена мисъл;
  • Отслабена памет;
  • Едносрични отговори на въпроси и липса на адекватен отклик към определена заръка.

Често въпреки привидното събуждане на засегнатия, последният изглежда със замъглено състояние на мисълта. Подобни епизоди често възникват след физическо „насилствено” събуждане на заспалия от страна на околните. Ходенето на сън, т.нар сомнамбулизъм, както и крясъците в подобни епизоди са често срещани. При някои пациенти се наблюдава и скърцане със зъби.

 

Продължителността на тези епизоди може да е от няколко минути до няколко часа. Често засегнатите нямат никакъв спомен за случилото се.

 

Състоянието на обърканост при събуждане спада към групата на т.нар. парасомнии. Последната обединява всички състояние свързани с появата на нежелани събития или преживявания, които настъпват при заспиване, по време на сън или при събуждане.

 

Най-често подобни епизоди на обърканост се наблюдават при събуждане по време на т.нар. бавновълнов сън. Тази фаза на съня най-често обхваща първата трета от нощта. По-рядко настъпва късно през нощта или по време на дневната дрямка.

 

В редки случаи засегнатите, по-често възрастни, могат да проявят враждебно и агресивно поведение, което често води до поява на проблеми във взаимоотношенията с околните.

 

Особена форма на заболяването е т.нар. тежка сутрешна инертност след ставане от сън. Засегнати са хората както в юношеска, така и в зряла възраст. Нарича се още „сънно пиянство”, като провите са същите както при събуждане в първата половина на нощта, с тази разлика, че се наблюдават сутрешно време. Епизодите могат да се наблюдават всяка сутрин, години наред, което е свързано както с появата на затруднения в училище или на работното място, така и с възникването на конфликти в семейството.

 

Епизоди на обърканост може да се наблюдават в детска възраст, като са по-редки след 5-годишна възраст. Детето може да изглежда объркано и да е с „реещ”поглед при повикване от своя родител. Често може да реагира с раздразнение при опит за утеха или друг успокоителен жест. Това от своя страна е свързано с поява на голям стрес от страна на родителите. Епизодите на обърканост може да продължат от 5 до 15 минути, но в някои случаи и до 30-40 минути. При тези деца по-често се наблюдават и епизоди на сомнамбулизъм в тийнейджърска възраст.

 

Кои са причините и рисковите фактори за появата на това нарушение на съня?

 

Епизодите на обърканост при събуждане доказано имат по-вичсока честота на изява, когато се срещат и при друг член на семейството.

 

Рискови фактори за тяхната поява са и:

  • Работа на смени на ротационен принцип;
  • Нощни дежурства;
  • Друго нарушение на съня – хиперсомния, инсомния, нарушенията на циркадианния ритъм;
  • Хронично недоспиване;
  • Продължителен стрес и безпокойство;
  • Биполярно афективно и депресивно разстройство.

Потенциални причини за поява на това разстройство на съня са:

  • Възстановителен период след продължителна сънна депривация;
  • Алкохолна консумация;
  • Обструктивна сънна апнея;
  • Периодично движение на крайниците нощно време;
  • Психотропни медикаменти; Наркотична зависимост;
  • Насилствено събуждане.

Мъжкият и женският пол са еднокво засегнати. Честотата на поява на подобни епизоди е висока в детска възраст и сред по-възрастните пациенти (под 35-годишна възраст). 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и има ли лечение?

 

Диагнозата се базира на подробната анамнеза. Уместно е и воденето на т.нар. дневник на съня, поне за период от две седмици, с цел откриване на евентуалната подлежаща причина. Полисомнографското изследване също може да даде отговор за причината, особено когато подобни епизоди възникват в рамките на друго нарушение на съня.

 

Лечението зависи от подлежащата причина. Третирането на основното заболяване, когато има такова, отказът от алкохол или промяна в терапията, в случаите, когато се подозират като основни причини за поява на епизодите могат да имат благоприятен ефект върху състоянието. В някои случаи е уместно прилагането на антидепресанти или сънотворни лекарства. За целта е нужна консултация със съответния специалист по нарушения на съня.