Неподходящата атмосфера преди сън предразполага раздразнителност, свръхчувствителност и реактивност у детето

Сънят е основната „съставка“ за психичното и физическото ни здраве. При децата сънят е жизнено необходим, в по-големи количества, отколкото при нас възрастните, тъй като се изгражда и оформя цялостната жизнена структура на човек. В периода от 0 – 4 години необходимостта от сън е изключително динамична и променлива, тъй като това е пряко свързано от една страна с естественото, възрастовото развитие на детето и от друга с неговата темпераментова / биологична индивидуалност. В този смисъл необходимостта от сън се регулира в различни интервали от денонощието.

 

Чувствителността към външната среда на всеки организъм е строго индивидуална, като именно поради този факт, нуждата от заспиване е различна при всяко едно дете в рамките на едно денонощие. Потребността от сън при шестмесечно бебе би могла да варира в порядъка между 16 до 20 часа на денонощие, докато детето на възраст между 1-3 години се нуждае средно около 10 и 13 часа сън за едно денонощие. Индивидуалната потребност от сън при децата в тази възраст варира в рамките на тези показатели като норма.

 

Динамиката на съня във възрастовото развитие е изключително променлива и специфична, особено в детска възраст. Това е така, поради психичното и неврологично развитие на детето. Много често бебетата от 0 – 6 месеца живеят изключително в сферата на техните базови нужди, като нуждата от храна, топлина, защита и т.н. поради това те се будят много по-често, именно за да задоволят биологичните си потребности. По естествен път бебетата сами регулират своите базисни потребности, както и нуждата от сън в това число.

 

При детето от 6 месеца до 1 година сънят намалява до 11 часа за денонощие, тук отново се наблюдава една естествена потребност от психо-емоционален контакт с родителите.

 

Детската фантазия се развива много бързо, в тялото започват интензивни промени, поява на първи зъбки, първи крачки, ново опознаване и разширяване на детския свят, поради това и настъпват промени в динамиката на детския сън. Детето по естествен начин започва да се страхува от всички тези настъпващи промени, които изострят неговите сетива, а това от своя страна води до трудности в заспиването, стряскане от сън, плач по време на сън, накъсан ритъм в съня и т.н., но това е естествена част от развитието, освен в случаите в които детето не е болно или силно травмирано.

 

Във възрастта от 1 до 4 години детето още по-интензивно развива себе си, като взаимодейства с външния свят, трупа емоционални преживявания в контакта с другите, родители, приятели на площадката, детската градина, контакт с роднини, животни и т.н. Благодарение на това се променя и интензивността на детския сън. При по емоционални и чувствителни деца биха могли да възникнат състояния, при които детето трудно заспива или често се буди, тревожи се, страхува се, противопоставя се на правилата в средата т.н., но това също е естествено поведение и част от развитието, освен в случаите в които не става дума за тежко боледуване или психична травма, които говорят за болестни изменения.

 

Във всички други случаи интензивонстта на психичното и физическото развитие съпътства детския сън. В този смисъл появата на кошмари, породени от различни страхове е естествена, както и нежеланието да се заспива, породено от нуждата на детето да бъде включено в контакат с другите, мама, тате, братя сестри и т.н. Например много често децата между 1 – 4 години не желаят да заспиват, защото мама и тате „не заспиват” заедно с него, а вършат „други неща”, любопитни за детето. Във възраст, в която любопитството към света е жизнено важна и необходима част от развититето на детето, се поражда необходимостта от това да „остана буден”, за да не пропусна „интересни неща”.

 

 

Въображението на детето естествено се развива и става все по-наситено и багато на образи и сюжети, които са естествено „реални” и възможни в детския свят. Благодарение на това детето развива своята чувствителност и възприятия, както за себе си, така и за външния свят. Тук идва моментът, в който родителят въвежда сигурността, уюта, спокойствието у психичния живот на детето, благодарение на контакта помежду им. А именно, родителят подготвя спокойна атмосфера, чрез приказка, нежна музика, спокойна и тиха стая, свеж въздух, нощна лампа, вземане на душ, топла завивка, любима играчка, любима пижама, тоест по този начин родителят изгражда защита и дава емоционална подкрепа на детето от „страшните чудовища” и силни емоции и т.н. Всичко това помага на детето да се успокои и да „превключи” своето съзнание към друг възстановителен режим на покой, а не на активност.

 

Колкото повече детето преживява и е активно във външния свят, толкова повече, пропорционално нараства и нуждата му от сън, почивка и покой. Силните емоции, обаче не позволяват на детето само да се успокои и премине от състояние на висока активност в състояние на почивка и покой. Точно тук се появява ролята и значимостта на родителя, който спомага и изгражда у детето механизмите за „приспиване”.

 

Всякакви шумове, външни стимули на средата, като игри, телевизия, хранене, смях и други такива дейности, активират мозъчната активност и детето става свръхвъзбудимо, повече тонизирано, отколкото релаксирано и съответно сънят не идва, появява се висока раздразнителност и още по-голяма свръхчувствителност и реактивност. Благодарение на което биоритмите в психиката и физиката на детето са разстроени, вследствие на това се появява едно „мнимо” страдание и психично изтощение у детето, както и безпокойство и напрежение в неговото поведение. Поради това е необходимо, един час преди заспиване родителят да осигури спокойна среда, която да подготви детето за страната на сънищата - бавно, спокойно, грижовно и безопасно.

 

 

_{Шестото издание на „Форум бременност и детско здраве“ се провежда с подкрепата на: Cryo Save, Philips Avent, Mutsy, Медицински комплекс „Д-р Щерев“, Дентална клиника „Medical Dent”, Биорегенерация, Dove Baby и Дентална клиника „Петър Дучев“}