Състоянието на бодрост на организма през деня, когато е изложен на светлина и състоянието на сън, през нощта, когато е тъмно, е нормална част от човешкия живот и се регулира от т.нар.вътрешен биологичен часовник. Последният има важна роля не само в редуване на състоянията бодрост и сън, но има основен принос в координацията на процеси и явления, настъпващи в човешкия организъм, за да може последният да функционира нормално – повлиява секрецията на хормони, участва в регулация на телесната температура и др.

 

Ключов момент, определящ нивото на бодрост и сън на организма е експозицията на последния на светлина или съответно на тъмно. Светлинният сигнал, „уловен” от ретината, се провежда по съответните нервни пътища, достигайки специфично ядро в хипоталамуса, наречено супрахиазматично ядро, което изпълнява ролята на вътрешен биологичен часовник. Последното от своя страна изпраща сигнал до други мозъчни структури, като по този начин стимулира отделянето на определени хормони – например кортизол, увеличава нивото на телесната температура и определя нивото на будност на организма.


 

Когато организмът е изложен на светлина, супрахиазматичното ядро изпраща „команда” за потискане секрецията на мелатонин, така че да осигури високо ниво на бодрост на организма, докато е светло.

 

Какво представлява мелатонина?

 

Мелатонинът е естествен хормон на организма. Произвежда се от пинеалната жлеза, позната още като епифиза. През деня последната е неактивна, но когато се намали светлината на околната среда, супрахиазматичното ядро изпраща сигнал за нейното активиране. В резултат настъпва отделяне на мелатонин, чието ниво рязко се увеличава, обикновено около 21 ч. вечерта, и остава високо през цялата нощ. На сутринта, обикновено около 9ч, неговото ниво отново рязко спада, осигурявайки необходимото ниво на бодрост на организма.

 

Как светлината влияе на съня ни?

 

Тъй като светлината е главният регулатор на състоянието бодрост-сън на организма, затова нейното наличие денем и съответно намаляването и вечерно време, е ключов момент в осигуряването на правилен режим на заспиване и събуждане.

 

Липсата на дневна светлина или съответно нейния недостиг при определени професии, може да доведе до нарушаване на нормалния режим на бодрост и сън, във връзка с неадекватната секреция на мелатонин денем.

 

От друга страна, експозицията на силна светлина вечер, от електрически лампи или други устройства, води до отлагане на секрецията на мелатонин, тъй като вътрешният биологичен часовник не може да „разпознае” настъпването на нощта. Това става причина за по-късно или невъзможно заспиване, а впоследствие и до повишена дневна сънливост. Затова един от първите съвети за ускоряване настъпването на съня е именно приглушаване на околната светлина, когато наближава времето за лягане.

 

Проучванията показват, че преди въвеждането на електричеството, хората са имали по-правилен режим на заспиване и събуждане, разчитайки изцяло на естестествената околна осветеност, което е било причина за по-ранно лягане вечер, но и за по-ранно събуждане сутрин.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ролята на мелатонина като средство за подобряване на съня и не само.. 

 

Много са проучванията, които изследват значението на мелатонина, не само като средство за подобряване на съня, но и при различни заболявания. Повечето от тях обаче не могат да дадат сигурна обосновка за ползите и евентуалните странични ефекти от приложението му, тъй като е наобходимо провеждането на по-дългосрочно изследване.

 

Според някои проучвания, мелатонинът има благоприятен ефект най-вече при по-възрастни пациенти, страдащи от хронична инсомния.

 

Мелатониът има доказано добър ефект и при т.нар. циркадианни нарушения на съня,например джет-лаг, когато за кратък интервал от време се сменят 5 и повече различни часови пояса, както и при редуване на дневни и нощни смени.

 

Значението на мелатонина по отношение различни хормонални промени при жената, настъпването на нарушения в съня с напредването на възрастта, както и по отношение на редица заболяваниярак на гърдата и простатата, синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието, фибромиалгия и хронични болкови състояния и други, е обект на активно клинично проучване.