Кошмарите са често срещани при възрастните и между 2 и 8% от хората редовно сънуват такива сънища. Те често настъпват по време на фазата на съня с бързо движение на очите - времето, в което по-голямата част от съдържанието на съня се появява в съзнанието ни. Времето, което заема тази фаза на съня, се удължжава с напредване на нощта, което е причина по-често да сънуваме кошмари в ранните сутрешни часове. В някои случаи кошмарите са отражение на преживяванията ни в ежедневието и могат дори да станат повтарящи се и чести в рамките на определен период от време след изживяване на травмиращи или заплашващи ситуации.

 

Причината да сънуваме кошмари не е напълно изяснена. При някои хора се наблюдават кошмари при консумация на храна късно вечер, което ускорява мозъчния метаболизъм и повишава активността на мозъчната дейност. Недоспиването, депресията, както и някои други хронични заболявания могат да доведат до такива сънища. От своя страна, кошмарите могат да се считат за ключов елемент в прогнозата на прогресията и последствията от болестта на Паркинсон. Причината за това може да е в характерните изменения в мозъка, които се наблюдават при това заболяване.


 

Установена е връзка между сънищата с агресивно съдържание и спадът в умствения и двигателния капацитет. Проучванията са показали, че нарушенията и промените в сюжета на сънищата при пациенти със новодиагностицирана болест на Паркинсон имат значение за прогнозиране на упадъка в двигателната способност. Промените в съдържанието на съня са свързани с по-бърза прогресия на заболяването и промяна в прогнозата. Агресивният сюжет в сънищата е фактор, който се свързва с по-ниско представяне на тестовете за оценка на вниманието и способността за концентрация при пациенти с болест на Паркинсон.

 

Колкото по-страшни са кошмарите, толкова повече се наблюдава и нарушение в емоционалния баланс и настроението при засегнатите пациенти. По-високата честота на кошмарите при пациенти с Паркинсон е свързана с по-често засягане от депресия и тревожнст. Засягането на определени зони в мозъка, които указват влияние върху невробиологичните процеси, контролиращи кошмарите, се покрива със засягането на зоните, които контролират потушаването на негативните емоции.

 

Възможно е значителното засягане на челния дял на мозъка при пациенти с Паркинсон да води до понижена способност за потушаване на негативните емоции. Прогресията на заболяването в началните години след поставяне на диагнозата е много променлива величина. Класифицират се три подгрупи пациенти с болест на Паркинсон, които се характеризират с различнен ритъм на невропатологичното прогресиране на заболяването. Това обяснява защо някои пациенти имат по-бърза прогресия на заболяването и по-всеобхватно засягане на мозъка.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8485616/